Никол забеляза, че е плакала. Видя я да прокарва ръка пред очите си, да изпъва рамене и удоволствието му от това, че я бе видял, се помрачи от неловкост.
- Съжалявам, ако съм те обезпокоил. Приятелката ти ми каза къде да те намеря.
Тя понечи да стане, но той й направи знак да остане и мястото си.
- Всичко наред ли е?
Изглеждаше толкова разтревожена, че той осъзна, че внезапното му появяване може да бъде свързано със страшната телеграма и се прокле наум за несъобразителността си.
- Всичко е наред. Моля. - Отново й направи знак да остане седнала. - Само исках да ти кажа... да те предупредя... че няма да си сама задълго.
Тогава се случи нещо още по-странно. По лицето й се изписа ужас.
- Какво? - попита тя. - Какво искаш да кажеш?
- Заповед на капитана. Прекалено горещо е в асансьорните шахти в каютите ви, искам да кажа. Наредил е всички да спят тук навън тази нощ. Е, поне вие, булките.
Раменете й леко се отпуснаха.
- Да спим навън? На палубата? Сигурен ли си?
Той се улови, че се усмихва. И на него самия му звучеше налудничаво. Когато командващият му офицер му бе казал, ясно бе дал да се разбере чрез подбора на думите си, че според него капитанът най-сетне окончателно се е побъркал.
- Не може да ви оставим да се сварите там долу. По-горещо няма как да стане. Тази вечер един от инженерите припаднал от жегата в машинното отделение, затова капитан Хайфийлд е решил всички булки да излязат със завивките си тук. Можете да спите по бански. Ще ви бъде много по-удобно.
Тя погледна настрани към тъмния океан.
- Предполагам, това означава, че сега ще трябва да стоя далеч оттук - с тъга каза тя.
Той не можеше да откъсне очи от профила й. Под млечната синя светлина на луната кожата й сякаш светеше отвътре. Когато заговори, гласът му пресекна и той се закашля, за да го прикрие, докато се стегне.
- Не и заради мен - каза той. - Не си първият човек, който се нуждае от няколко минути насаме с морето.
„Насаме с морето“? Откъде бе дошло това? Той не говореше така. Тя сигурно го смяташе за глупак с развихрено въображение. В нейната сдържаност имаше нещо, което го караше да заеква така, като идиот.
Но тя сякаш не бе забелязала. Когато се обърна към него, той видя, че очите й са блеснали от сълзи.
- Няма значение - глухо каза тя. - И бездруго не се получаваше тази нощ.
„Какво не се получава?“, искаше да попита той. Но вместо това тихо каза:
- Добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя. Изправи се внезапно и започна да изтърсва роклята си от несъществуващ прахоляк, а облаците отново закриха луната и лицето й се скри от погледа му.
Хайфийлд не можа да се сдържи и тайничко се засмя на изражението на Добсън, когато първото момиче излезе на палубата, стиснало завивките си под ръка, облечено в яркорозов бански костюм от две части с безброй къдрички гледка, която по-рано би го накарала да се задави от гняв. Момичето спря до главния люк, погледна тревожно капитана, после, след като той кимна, излезе и направи знак на приятелките си да го последват. Изтича пъргаво по палубата към мястото, което й посочи един пехотинец.
Две други я последваха бързо-бързо, кикотещи се и блъскащи се една в друга под светлината на прожекторите, насочвани към определените им места, както в предишни плавания бяха правили със самолетите. Скоро от отворените люкове започнаха да излизат на тълпи и останалите по-едрите жени, в широки памучни ризи, някои - леко притеснени да се покажат публично в толкова интимно облекло. Капитанът бе казал, че онези, които се чувстват неудобно, могат да останат в спалните помещения, но беше убеден, че в тази непоносима жега повечето ще предпочетат нежния бриз на палубата пред задуха долу. И така се оказа: жените продължаваха да излизат, някои бъбреха други подвикваха, докато се опитваха да нагласят завивките си на пода и разбираха, че явно няма достатъчно място, и с техните различни фигури и ръст, прически и маниери бяха идеален пример за безкрайното разнообразие на женския пол.
Пехотинците щяха да ги пазят. Странно, но това бе сред малкото случаи, когато мъжете не бяха мърморили при новината за допълнителен нощен пост. Хайфийлд наблюдаваше лицата на пехотинците, докато те се движеха по самолетната палуба; дори и те, с непроницаеми лица в други случаи, сега не можеха да сдържат усмивките си и шегите с жените в този невероятен обрат.