- Какво направих? - периодично измърморваше под нос Хайфийлд и докато изричаше думите, собствените му устни се повдигаха в крайчеца в усмивка. Какво, по дяволите?
Една от служителките в женския корпус се появи до рамото му, придружена от Добсън.
- Почти всички се качиха, нали? - попита Хайфийлд.
- Така мисля, капитане. Но се питахме дали не може да настаним някои по-близо до самолетите. Няма място за още доста жени. Мъжете трябва да могат да минават по края на периметъра, а и ако всички искат да се протегнат...
- Не - рязко отсече Хайфийлд. - Искам ги далеч самолетите.
Добсън помълча няколко секунди, сякаш чакаше обяснение. След като такова не последва, той раздразнено изпрати жената да разтърве две момичета, които явно спореха чий е чаршафът в ръцете им. После щеше да каже на колегите си, че сигурно е нещо, свързано с Харт, знаеш си Хайфийлд, че онази работа с „Несломим“ е направил капитана особено чувствителен към риска. Да си мисли каквото си ще, каза си Хайфийлд и приключи въпроса.
Беше почти десет часът, когато и последната булка най сетне излезе на палубата и каютите бяха проверени, за да се види дали ще има още желаещи. Хайфийлд застана пред жените и даде знак за тишина. Постепенно бърборенето на слабо осветената тълпа заглъхна и остана да се чува само далечното бучене на двигателите и шумоленето на вълните ниско долу.
- Исках да ви съобщя няколко правила - каза той, като прехвърли тежестта на тялото си върху другия крак. Погледна пехотинците, строени в идеално права редица вляво. - Да си изясним нещата за тази вечер. Но реших, че е твърде горещо. И ако сами нямате достатъчно здрав разум, че да не паднете от палубата, няма особено голяма надежда за вас, каквото и да ви кажа. Затова само ще ви помоля, както винаги, да не пречите на мъжете да си вършат работата. И се надявам, че това ще ви помогне да спите добре тази нощ.
Думите му бяха посрещнати с весел смях от жените и бурни ръкопляскания. По някои лица се четеше благодарност и това предизвика необичайно стягане в гърдите му. Устните му се извиха в усмивка.
- Само се постарай единствено пехотинците да са тук горе - нареди той на Добсън. След това, докато доброто му настроение възпираше болката в крака, той бързо тръгна към стаята си.
Тази нощ, мислеше си след това Франсис, бе най-забележителното нещо в цялото плаване. И не само за нея, а и за повечето жени. Може би беше свързано с факта, че всички бяха заедно, със свободата и сладкото усещане за простора на морето и небето след толкова дни на задушаваща жега и задълбочаващо се лошо настроение. Сега се чувстваха ободрени. Откритата палуба ги правеше за кратко равни и обезсмисляше кликите, които превръщаха в изпитание живота сред толкова много жени.
Ейвис, която през последната седмица я бе игнорирала, бе прекарала няколко часа в завързването на нови приятелства с момичетата наоколо, като се възползваше от новото си положение на бременна съпруга. Маргарет се бе притеснявала известно време за Мод Гон, но бе успокоена от Франсис, която под някакъв претекст успя да слезе долу и бе заварила кучето да спи спокойно. След двайсетина минути и Маргарет бе заспала, изтощена, и сега хъркаше тихо, обърната на лявата си страна, а огромният й корем закрит с много тънка мъжка риза, бе подпрян на възглавницата на Франсис.
Франсис се радваше за нея. Бе изпитвала искрено съчувствие към Маргарет, подпухнала и измъчвана от жегата, въртяща се постоянно на леглото си в напразен опит да се настани по-удобно.
Отначало Франсис се бе чувствала леко неудобно в банския си костюм, но заобиколена от разголените крайници и кореми на няколкостотин жени с най-различни форми и размери някои дори в новите миниатюрни бикини, тя скоро разбра, че подобно себевглъбяване е нелепо. Веднъж преодолели шока от това какво охраняваха тази нощ, пехотинците също бяха изгубили интерес; няколко сега играеха на карти върху обърнати щайги близо до мостика, докато други си говореха помежду си, явно забравили за полуголите спящи тела зад гърбовете им.
Дали наистина можеха да са толкова безразлични, чудеше се Франсис. Можеше ли който и да било мъж да се сдържа толкова разумно, заобиколен от толкова много гола женска плът? Но колкото и внимателно да ги наблюдаваше,не можеше да забележи нищо в поведението им, което да оправдае дискомфорта й. Най-накрая и тя бе оставила чаршафа си да се смъкне и се бе поизправила леко, като че давайки възможност на горната част на тялото да улови колкото може повече от бриза, повяващ, над палубата. И когато все пак забеляза един от мъжете да поглежда с копнеж към жените, все още облечен в тропическата си униформа с висока яка, бе принудена да заключи, че вероятно мъжът копнее за прохладата на жените, а не за телата им.