Явно бе поспала няколко часа след полунощ. Повечето жени наоколо спяха дълбоко, след като липсата на сън в последните няколко нощи бе унищожила напълно всякакъв интерес към новото им положение, което иначе би могло да ги държи будни. Но самата тя не можеше да спи; присъствието на толкова много хора я притесняваше. Най-накрая седна и реши благоразумие да приеме будното си състояние, и просто да се наслади на свободата да седи тук навън, без да се страхува, че ще бъде открита. Наметна рамене си с памучния чаршаф и внимателно се придвижи до края на своята групичка, откъдето можеше да зърне пенливата следа, която корабът оставяше в океана. После си намери място далеч от всички и седна, без да мисли за нищо, просто загледана в далечината.
- Добре ли си? - Беше казано тихо, така че само тя да чуе.
Пехотинецът стоеше на няколко стъпки от нея, а лицето му старателно бе извърнато към морето.
- Добре съм - прошепна тя. Тя също гледаше към морето, сякаш по мълчаливо съгласие и двамата се преструваха, че не разговарят.
Той остана на мястото си известно време. Франсис усещаше осезаемо неподвижността на краката му, леко разтворени и напрегнати, сякаш бе готов да скочи срещу някаква невидима опасност.
- Харесва ти тук горе, нали? - попита той.
- Много. Може да прозвучи малко глупаво. Но открих, че морето ме кара да се чувствам... хм, щастлива.
- Не изглеждаше много щастлива по-рано.
Тя се зачуди как е възможно да говори с него по този начин.
- Предполагам, че празнотата ме връхлетя с огромна сила - сподели тя. - Не се чувствах приласкана... както обикновено.
- Хм. - Тя по-скоро усети, отколкото видя кимването му. - Е, морето рядко прави каквото очакваш от него.
Помълчаха малко и Франсис се чувстваше неловко, защото вече не бяха разделени от металната врата. Отначало бе придърпала чаршафа върху раменете си, така че бе почти напълно закрита от него. Сега реши, че това е глупаво, някаква крайна реакция на присъствието му. И го остави да се смъкне до лактите й. Като се изчерви от собствената си дързост.
- Цялото ги лице се променя, когато си тук горе.
Тя го погледна за миг. Вероятно той осъзнаваше, че е прекрачил някаква граница, защото продължаваше да се взира в океана.
- Познавам това чувство -добави той.- Затова обичам да плавам по море.
„Ами децата ти“, искаше й се да попита, но не можеше да формулира въпроса така, че да не прозвучи като обвинение. Вместо това крадешком погледна лицето му. Искаше да го попита защо изглежда толкова тъжен, след като имаше при кого да сс върне. Но той се обърна и очите им се срещнаха. Ръката й като че ли сама се вдигна към лицето й, сякаш да се прикрие от него.
- Искаш ли да те оставя сама? - тихо попита той.
- Не - отвърна тя. Отговорът бе дошъл, преди да е имала време да го обмисли. А после и двамата се умълчаха от неловкост или изненада, че тя изобщо е казала нещо, а той стоеше до нея като неин личен пазител, докато се взираха в тъмните води.
Първите лъчи светлина, ярка и пронизваща, се появиха на хиляди мили разстояние далеч на хоризонта малко преди пет. Той й разказа как изгревите се променят в зависимост от това през коя част на Екватора преминават, как понякога са бавни и протяжни като нежно заливане на небето с бледосиня светлина, а понякога кратки, направо жестоки искрящи лъчи, които събуждат небето в зори. Разказа й как като новобранец е можел да нарече по име почти всички съзвездия и се е гордеел с това, как ги е гледал да избледняват призори и се е наслаждавал на вълшебството на появата им часове по-късно, но после, когато почнала войната, не можел да се загледа в нощното небе за повече от минута, без да чуе далечното бучене на вражески самолет.
- Сега удоволствието вече го няма - каза той. - По-лесно ми е да не гледам.
Тя му разказа как експлодиращите снаряди в Тихия океан наподобявали цветовете на зората и как, докато стояла на дежурство нощем, наблюдавала през прозорчето на военната палатка на отделението й, удивлявайки се на способността на човека да поквари природата. „Може да се съзре странна красота дори и в онези цветове“, обясняваше му тя. Войната - или сестринската служба - я бе научила да я вижда в почти всичко.