Тази някак празнична атмосфера от време на време внезапно се нарушаваше от шумното нахлуване на тълпи хора, които възбудени и запъхтени, влачеха някой злоок, хванат на местопрестъплението, или друг опълчил, се открито срещу султанския декрет.
Въпреки всичко, макар кьорофисите да бяха опровергали мрачната си слава и да наподобяваха повече на най-обикновени публични места, веднага се долавяше, че приложението на Кьорфермана нямаше да бъде толкова лесно. В една от разпоредбите си Централната комисия бе посочила ясно петте начина за ослепяване: византийско-венецианският (чрез едно желязо с две игли), тибетският (посредством притискане на стомаха с камъни, докато очите изскочат от орбитите), местният начин (изгаряне с киселина), римско-картагенският (ослепяване със силна светлина) и европейският (с продължителна тъмнина).
В същата разпоредба се посочваше, че освен паричното обезщетение се предоставя и правото на избор за начина на ослепяване на всички онези, които доброволно се представят пред комисиите. Тук се включваха и други лица, за които по различни съображения комисиите сметнат за необходимо да им се предостави това право.
Не беше трудно да се предположи, че два от начините — римско-картагенският и европейският — ще бъдат предпочитани, дори ще се смятат за голяма благосклонност спрямо жертвите. И двата, освен че осигуряваха ослепяване без никаква болка, оставяха очите на жертвите непокътнати, нямаше да зеят празни очните кухини, нито пък да личат страшните белези.
Единствената разлика в двата начина бе времетраенето на процеса. Докато при римско-картагенския бяха необходими само минути принудително вперване на погледа в слънцето, за да изгуби жертвата зрението си, европейският начин предвиждаше почти тримесечен период, през който жертвата трябваше да бъде с превързани очи, така че след внезапното сваляне на черната превръзка да бъде гарантирана пълна слепота.
Естествено, римско-картагенският начин, освен че премахваше продължителните душевни терзания на злощастника (месеци наред в пълен мрак, размисли, натрапчиви спомени и прочие), съдържаше в себе си и нещо чисто и блестящо, понеже бе свързан със слънцето, така че много бързо стана най-предпочитания, както от доброволците, така и от други лица, обикновено от висшите касти, които също не избегнаха ударите на всемогъщия Кьорферман.
Колкото до останалите принудителни начини на ослепяване, които съдържаха всички злини: и физическа болка, и обезобразяване, и липсата на парично обезщетение, трудно бе да се определи кой е най-страшният. С това се обясняваше по-късно фактът, че жертвите често пъти, до последния миг, непрекъснато променяха решението си, докато накрая се отказваха и предоставяха избора на ония, които вадеха очите, с единственото желание час по-скоро да свърши този ужас.
Наред с указанията за петте начина на ослепяване, заговори се също така и за други спешни мерки, което показваше, че денят за прилагането на Кьорфермана наближава. Така към Висшата медицинска школа бе открит кратък курс за подготовка на очевадните, а в някои от столичните работилници завършваха първата поръчка железа с две игли за ослепяване по византийско-венецианския начин. Други приготвяха киселината, която запечатваха в малки метални бурета, за да не се разлее из дългия път до далечните провинции. Колкото до големите камъни, които изискваше тибетският начин, те се намираха навсякъде и освен това не се нуждаеха от никаква обработка.
III
Мария се постара колкото се може по-бързо да свършат домакинската работа със снаха си, след което й каза, че я боли глава и се прибра в стаята си. Снахата я изпроводи с неодобрителен поглед. Обикновено, когато свършеха работата из къщи, понеже и двете бяха млади (жената на брат й само с година по-голяма от Мария) беше им станало навик да седнат и дълго да шепнат, докато суровият поглед на майката не прекъснеше шушукането им. Страхува се да не ти разкрия тайните на брачния живот — казваше снахата, като едва сподавяше ехидния си смях. Мария хапеше устни.
Всъщност жената на брат й бе споделила с нея някои неща, непосредствено преди годежа на Мария и в първите седмици след това. Девойката слушаше с особен блясък в очите пестеливите думи на снаха си, които срамът и възпитанието превръщаха в тънка водна струйка, докато пустинната моминска жажда би искала да потече буйнонеудържим поток.
Но за изненада на снахата, напоследък, с приближаване деня на сватбата, когато тя бе готова още по-откровено да сподели някои неща, Мария започна да я отбягва.