— Как вървят работите? — попита Алекс Ура, след като всички седнаха на масата.
Годеникът се усмихна неопределено.
— Добре… Доста добре.
Необходимо бе известно време за Откъслечни фрази, за различни дребни неща, докато накрая се поведе разговор за онова, което всички очакваха с нетърпение през цялата седмица, за Кьорфермана.
— Има ли много донесения? — попита синът на Алекс, Гьон. — Да си призная, това ми се струва малко трудна работа, да не кажа невероятна.
— Зависи — отвърна годеникът. — В смисъл…
— Например — прекъсна го Гьон, — на някого, по различни причини, най-често лични, може да му се сторят лоши очите на един, а добри на друг. Как се постъпва в такива случаи?
Джеладин продължаваше да слуша с усмивка, която едва сдържаше, бъдещия си щурей.
Прав си — каза той. — Но именно, за да се предотврати това, Централната комисия, както и нейните клонове, работят въз основа на едно окръжно разпореждане, в което са посочени до най-големи подробности всички особености, които трябва да притежават едни очи, за да бъдат окачествени като лоши. И това не се отнася само до външния им вид, което повечето от хората използуват. — Известно време той се смя на глас. — Ето аз например съм синеок и според лековерните се числя към съмнителните и не би трябвало да припаря до вратата, а камо ли да работя в Централната комисия.
Повечето от присъствуващите на масата поклатиха глава. Още в деня на обявяването на Кьорфермана, открито или скришом, бяха започнали помежду си да разглеждат до най-малки подробности особеностите на очите си и сега съвсем не бе необходимо да вдигат глави от чиниите, за да се убедят, че бъдещият им зет наистина има сини очи с тънки сиви нишки, които освен красота им придаваха и една хладна мъжка решителност.
— Та, не става дума само за външния вид — продължи той. — Това трябва да бъде съчетано и с други неща… Извинете ме, знам че тук съм сред свои хора, но въпреки всичко има някои служебни тайни, които ни е строго забранено да коментираме… Накратко, това, което исках да кажа е, че преди да се вземе решение да се обяви Хикс или Игрек за човек с лоши очи, всичко най-внимателно се проучва, дори ако се наложи, обвиненият за известно време може да бъде поставен под тайно наблюдение.
— Така ли? — учудено попита съпругата на Алекс.
Джеладин потвърди с глава.
— И въпреки всичко не съм убеден, че може да има някакъв прецизен начин, искам да кажа научен, по който да се определят злооките — намеси се Гьон.
Джеладин не му отговори и за известно време на масата настъпи мълчание, което потракването на приборите по порцелановите чинии, правеше още по-тягостно. Напразно погледът на Алекс Ура се впери с упрек в сина.
— Дори смятам, че истинската сила на Кьорфермана се състои именно в това — продължи Гьон.
— В кое? — попита годеникът.
Гьон не отвърна веднага. Може би за да избегне погледа на баща си, очите му блуждаеха над главите на останалите в посока на остъклената врата, която водеше към верандата.
— Несъмнено, Кьорферманът повече от който и да било друг декрет разтърси като земен трус цялата държава продължи Гьон. — И да се върна на това, за което ми беше думата, мисля, че ужасяващата му сила се крие именно в неговата мъглявост. Пред Кьорфермана у всеки се поражда съмнение спрямо другия и никой не може да се освободи от този гнет. Точно в това тотално настръхване от ужас, според мен, се състои неговата сила.
— Аз пък смятам, че силата на всеки велик декрет се състои единствено в неговата справедливост — отвърна Джеладин, без никакво раздразнение, а напротив, доста меко, нещо, което накара всички облекчено да си поемат дъх.
— Вярно ли е, че имало някакво анонимно писмо, което хвърляло подозрения спрямо братовчеда на Великия везир Мухтар паша? — обади се съпругата на Гьон, колкото да промени разговора.
Джеладин повдигна рамене.
— Не зная — отвърна, — възможно е да са само клюки.
— Така се пусна слух и миналата година за везира Басри — намеси се Гьон. — Отначало казаха, че са празни приказки, но после истината излезе на бял свят и везирът увисна на въжето.
— Случва се и това — намеси се Алекс Ура, този път твърдо решил да не позволи повече да си чешат езиците с подобни неща, докато обядват на масата.
Той открай време беше привърженик на непринуденото държание, присмиваше се на онези, които не разрешаваха жените да участвуват в разговор, както общо взето отхвърляше и всички фанатични обичаи на азиатците, но въпреки това, всяко нещо си имаше граници. Сякаш не бе достатъчен Гьон, та сега и жена му взе да досажда с въпросите си на бъдещия зет.