Лицето на главния полицейски началник беше бледо и нещастно. И с право — той щеше да отговаря за всичко. Няма да се отърве само с оставка. Според всички установени правила за коронационните тържества отговаря московският генерал-губернатор, но как ли пък няма да съдят чичото на негово императорско величество. А някой от местното началство ще трябва да бъде осъден. Защо не сте предвидили, че ще се събере толкова народ? Защо сте сложили толкова рехав кордон?
Фандорин се изпъна и отдаде чест на полицейския началник, но Ласовски дори не го погледна.
— Чудесно — тихо ми каза Ераст Петрович. — Ето и кабриолета.
Видях наблизо прочутия кабриолет на полицейския началник с два врани коня. На капрата гордо беше седнал кочияшът Сичов, често споменаван от московските вестници покрай всекидневните обиколки на неуморния си началник в търсене на нетрезви метачи и немарливи стражари.
Ераст Петрович прихвана сабята си и дръннал юначно шпори, се втурна към кабриолета.
— Спешно донесение! — викна той на кочияша и се метна в кабриолета. — Спиш, Сичов, давай! Заповед на господин главния полицейски началник! — обърна се към мен и козирува. — Ваше превъзходителство, по-живо, моля ви!
Кочияшът се озърна към енергичния офицер, погледна и към мен. Макар да бях с простата куртка на немския разбойник, Сичов явно никак не се учуди. Такъв безумен ден, карат те да возиш кого ли не с кабриолета на полицейския началник.
— Пулете се — прошепна ми Фандорин. — Вие сте важна клечка. Кой да е няма да се вози с този кабриолет.
Аз се изпъчих и както подобава на истинска важна особа, се загледах леко встрани и нагоре, а челото ми набраздиха държавнически бръчки. Слава Богу, доста министри и генерали бяха минали пред очите ми.
— Давай, Сичов, давай! — ревна Ераст Петрович и побутна импозантния кочияш по ватения гръб.
Онзи бързо тръсна поводи, вихрогоните задружно препуснаха в тръс и кабриолетът се залюшка на меките ресори.
От време на време Сичов басово подвикваше:
— Вардааа!
Запрелитаха варосаните стволове на крайпътните тополи. Унилият низ от каруци, покрити със зебло, остана зад нас. Минувачите се извръщаха и гледаха (поне така ми се стори) със страх и надежда. Полицаите козируваха.
При Александровската гара Фандорин нареди да спрем. Слязохме, Ераст Петрович метна зад кожената седалка визитната си картичка и махна на Сичов да потегля обратно.
Качихме се на файтон и се понесохме в посока към „Мясницка“.
— Кво е станало на Ходинка, ваше благородие? — извърна се кочияшът. — Викат, че чифутите сипали татул във виното, та народът изумял, къде сто иляди православни се били изпотъпкали. Верно ли е?
— Лъжат — кратко отговори Ераст Петрович. — Давай, давай!
Влетяхме в познатата пресечка с шум и трясък. Фандорин скочи долу и властно махна към метача.
— Кой живее тамка? — и посочи къщата на Пощенеца.
— Пощенски чиновник Иван Захарович Терешченко! — рапортува чистачът, изправен с метлата „за почест“.
— Ти запасняк ли си? — строго попита Фандорин.
— Тъй вярно, ваше благородие! Ефрейтор Фьодор Свишч от шести драгунски полк на негово императорско височество принц Хайнрих Пруски!
— Виж какво, Свишч. Ние с този господин сме дошли да арестуваме Терешченко. На ти свирката. Влез в двора и зяпай право в прозорците. Ако рече да се измъкне, надуй свирката. Разбра ли?
— Тъй вярно, ваше благородие!
— Чакай бе! Имаш ли лост, донеси го, после си върви на поста.
Застанахме пред вратата така, че да не се виждаме от прозореца.
Ераст Петрович дрънна камбанката, после дори почука:
— Терешченко! Господин Терешченко! Отворете! Аз съм участъковият! Спешно ви викат в службата! Заради днешното произшествие! — залепи ухо на вратата. — Къртете, Зюкин.
Никога не бях си служил с такъв груб инструмент, нежели да къртя врати с него. Оказа се, че не е никак лесно. Ударих бравата веднъж, втори път, трети. Вратата се размърда, но не се отвори. Тогава пъхнах сплескания край в пролуката, натиснах и опитах да отломя вратата. Цял плувнах в пот, скъсах се от пъхтене.
— По дяволите, Зюкин, с вашия лост!
Ераст Петрович ме отблъсна. Хвана се за перилцата, подскочи и с два крака блъсна вратата. Тя влетя навътре и провисна на една панта.
Бързо нахълтахме в стаите, Фандорин обиколи с малкия черен револвер в ръка.
Никой. Разхвърляни дрехи, бради, рижа перука, няколко бастуна, пелерини и шапки, смачкани дребни банкноти на пода.