— Хм. А на английски? You… watch out today?
— Не, някак другояче — навъсих се да си припомня. — Нещо с „б“.
— С „б“? Better?
— Да, точно така!
— Добре, да се опитаме да възстановим английското изречение. „Вие“ е you, „гледам“ е see или look, после е better, „днес“ е today. „You see better today“ — това е безсмислица. Тогава е „you look better today“.
— Да, това беше. Точно така! — зарадвах се аз.
Ераст Петрович разпери ръце:
— Тогава, Зюкин, ще трябва да ви разочаровам. Той изобщо не ви е препоръчал да шпионирате по-добре Линд, а ви е казал: „Изглеждате по-добре днес.“
— Това ли било? — разочаровах се аз.
— Уви. С мистър Фрайби сте станали жертви на буквалния превод.
Фандорин ми се видя горд с малката си победа. Как не — след вчерашния конфуз с Банвил славата му на аналитичен гений бе загубила доста от блясъка си.
— Не бива м-много да разчитате на речниците. Но това за шпионина е бил добър съвет. Трябваше да се замисля още от самото начало. В Ермитажа сигурно е имало някой, който е шпионирал за Линд. Докторът знаеше всичко: и часа на пристигането ви, и дневната програма, дори къде и как сте излезли на разходка. Банвил, Кар и Фрайби са се появили доста късно — те просто не биха успели да проучат всичко.
— Тогава кой е шпионинът?
— Давайте да мислим — Ераст Петрович седна крак връз крак на дивана в хола. — Момент… Ами да! — той се плесна по коляното. — Чухте ли как Пощенеца вчера на Ходинка викна „Зюкин“, когато ви видя?
— Разбира се, че го чух.
— А откъде знаеше, че сте Зюкин? П-познавахте ли се?
— Не, но той ме видя в пощата и естествено ме е запомнил.
— Кого е видял в пощата? — Ераст Петрович скочи. — Чиновник от Министерството на земеделието и държавните имоти. Пощенеца би трябвало да ви вземе за предрешения Фандорин. Но той п-по някакъв начин е разбрал, че сте вие, макар че изобщо не ви е виждал по-рано. Откъде, п-пита се, такава свръхестествена проницателност?
— Сигурно Линд после му е обяснил — предположих аз.
— Добре, напълно е възможно. Но откъде докторът ще знае за участието ви в операцията? Писмото, в което уговорих срещата ни, беше написано само от мое име, вие изобщо не бяхте споменат. Нима сте разказали на някого, че сте ми станали помощник в тази рискована операция?
Малко се поколебах и реших, че в такова отговорно начинание не бива да има премълчавания.
— Когато се вмъкнахме в Ермитажа, разказах за плановете ни на двама души. Но щом ви обясня как стана, ще разберете, че нямах друг изход…
— На кого? — веднага попита Ераст Петрович. — Имената!
— На нейно височество…
— Видели сте се с Ксения? — прекъсна ме той развълнуван. — Тя какво ви каза?
Отговорих сухо:
— Нищо. Скри ме в стаята си, това стига.
— А вторият? — въздъхна Фандорин.
— Моят московски помощник Сомов. Той се оказа благороден човек. Не само не ме издаде, но и обеща помощ… — и му преразказах разговора си със Сомов, като се помъчих да си припомня всяка дума.
— Значи Сомов е шпионинът — сви рамене Ераст Петрович. — Това е от ясно по-ясно. Той се е настанил в Ермитажа още преди вашето пристигане. Познавал е подробно къщата, разположението на стаите. Сигурно прекрасно е проучил парка и е избрал местата за засада. Не е б-било трудно да се досети, че след уморителното пътуване д-детето ще бъде изведено малко на разходка. А че действате заедно с мен, няма кой друг да е съобщил на Линд освен Сомов.
Мълчах. Не намирах какво да възразя на думите му, обаче имах вече свое мнение за Сомов, което не ми се щеше да променям.
— Виждам, че се съмнявате? Д-добре, нека проверим. Вие казахте, че Сомов е преместен във вашата стая. Значи има телефон. Позвънете му. Кажете му, че сте в отчайващо положение и че ни е нужна помощта му.
— А после?
— После ще ми д-дадете фунията.
Казах на телефонистката номера, Ераст Петрович вдигна втората слушалка на ухото си и зачакахме. Сигналите продължиха много дълго и тъкмо бях решил, че Корней Селифанович е някъде в другия край на двореца, но след малко се чу щракване и задъханият глас на Сомов:
— Ермитажът. На телефона…
— Слушайте ме и не казвайте нищо — рекох му аз. — Познахте ли ме?
— … Да — отговори той след пауза.
— Все още ли сте готов да ми помогнете?
— Да — този път без никаква пауза.
— Трябва да се срещнем.
— Аз… аз сега не мога. Вие нямате представа какво е тук! Мистър Кар е открит мъртъв! Току-що! Влизам, а той лежи в стаята си, в гърдите му забит нож! Кухненски, за почистване на риба! Полицията обърна къщата наопаки, претърсва градината!
— Попитайте отдавна ли е убит — прошепна ми Ераст Петрович.
— Отдавна ли е убит? — повторих аз.