Най-накрая принудих очите си да погледнат мъртвото лице на Емилия. То беше спокойно и загадъчно, а на върха на чипия й нос беше кацнала тлъста черна муха. Пресегнах се да отпъдя мерзкото насекомо.
— А пък основната тайна на в-всемогъществото на доктора е точно в женствеността. Това е била много странна шайка, Зюкин. Шайка от изнудвачи и убийци, в която е царяла любов. Всички хора на Линд са били влюбени в него… в нея, всеки посвоему. Истинската гениалност на „мадмоазел Деклик“ е именно в това, че тази жена умееше да намери ключ за всяко мъжко сърце, дори за такова, което изобщо не е било способно на любов.
Почувствах погледа му, извърнат към мен, но не вдигнах очи. Над лицето на Емилия жужаха вече две мухи и трябваше да ги отпъждам.
— Знаете ли, Зюкин, какво ми каза преди с-смъртта си Сомов?
— И той ли умря? — попитах без никакъв интерес.
Точно в този момент бях забелязал, че по ръкава на Емилия се катери цяла колона мравки, така че имах предостатъчно грижи.
— Да. Проверих го много просто. Обърнах се с гръб към него. И той, разбира се, не п-пропусна да се възползва от мнимата ми д-доверчивост. След кратка схватка вашият п-помощник се наниза на собствения си нож. Вече умираше, хриптеше, но пак се опитваше да докопа гърлото ми. Не съм страхлив, ала от подобно настървение, Бога ми, тръпки ме побиха. Викнах му: „С какво толкова ви е омаяла всичките?!“ И знаете ли, Зюкин, какво ми отговори т-той? „С любов.“ Това беше последната му дума… О, тя умееше да буди любов. Май и вас ви беше запленила? Но май се оказахте доста скрупульозен. Изглежда, Сомов беше по-напреднал от вас. Вижте какво открих у него — той извади от джоба си копринена кесийка и изтегли от нея кестеняв кичур.
Веднага познах косата на Емилия. Значи такива им били уроците по френски… Но нямах време да се покрусявам — проклетите мравки бяха предприели обходна маневра и хванах една, най-нахалната, на лицето на мадмоазел.
— Сега е ясно защо доктор Линд не е имал приятелки и се е славел като женомразец. Хомосексуализмът няма нищо общо. Емилия ловко ни п-подведе и ни п-прати по фалшива следа. Лорд Банвил най-вероятно отдавна е напуснал империята, след като си отмъсти на горкия Глински заради изоставилия го любовник. Ах, изтънченият мистър Кар, безобидният любител на сини карамфили и зелени незабравки! Убит е, за да се уверим, че Линд е доктор Банвил. Докато ние с вас, двама идиоти, избирахме фусти и чорапки за доктора, мадмоазел сигурно е претърсила цялата къща, не е открила нито кутията, нито „Орлов“ и е решила да направи още един ход в хитроумната си игра — т-телефонира на Сомов в Ермитажа и му нарежда да убие Кар. Операцията е навлизала в последната си фаза — Линд е трябвало да си върне скъпоценностите и да прибере брилянта.
— Не, възкликнах, обзет от внезапен ужас. — Не! Тук нещо не е така! Все пак бъркате!
Той ме зяпна изненадан и аз, давейки се в ридания, му разказах за последния си телефонен разговор с Емилия.
— Ако… ако тя беше Линд, защо да се отказва? Аз сам… сам й предложих и кутията, и брилянта! Тя не поиска! Тя каза, че ви има доверие… и че не трябва да ви преча!
Но Фандорин никак не се впечатли от съобщението ми.
— Естествено — кимна той. — Д-докторът не е искал само плячката. Искал е — искала е де — и главата ми. Като е научила от вас часа и мястото на срещата, е видяла възможност да приключи изцяло с московската си операция. По най-триумфален начин, като п-поправи опущения и си оправи всички сметки.
Ераст Петрович се запъна. Имаше такъв вид, сякаш е виновен пред мен и иска да помоли за прошка.
Прав бях — той наистина взе да ми се извинява:
— Афанасий Степанович, проявих жестокост към вас. Използвах ви, без нищо да ви обяснявам и с-споделям. Но не можех да ви кажа истината — вие бяхте запленен от Емилия и нямаше да ми повярвате. Снощи нарочно ви говорих така рязко и не споделих с вас никакви п-подробности. Трябваше да разпаля п-подозренията ви. Знаех, че обзет от съмнения, ще п-поискате да се посъветвате с единствения човек, на когото имате д-доверие — мадмоазел Деклик. И всичко ще й разкажете. Нарочно измислих и монашеските д-дрехи: Линд с неговата — о, Боже, с нейната свръхестествена находчивост веднага щеше да се досети колко й е удобен този маскарад. Калимавката с черния креп и расото дават възможност идеално да маскираш и фигурата, и лицето си. Аз самият — чрез вас — подсказах на Линд плана за действия. Мадмоазел прекрасно познаваше навика ви винаги да пристигате по-рано на срещите. Тя дойде в пет и двайсет и зачака. Нали ви предупредих, че може да закъснея, затова тя не се е съмнявала, че ще дойдете пръв. Тъкмо да прибере скъпоценностите и да ме причака. Но аз се бях скрил в храстите още в четири и половина… Можех да застрелям Линд п-преди идването ви, и то без никакъв риск. Но вие после кой знае какво щяхте да си въобразите. Защото в никакъв случай нямаше да п-повярвате във вината на мадмоазел Деклик, ако тя самата не беше се издала пред вас. И тя го направи. Е, това ми коства простреляно рамо. Ако пък слънцето не я заслепяваше, изходът от този д-двубой щеше да е още по-трагичен за мен…