— Седнете, Ераст Петрович — покани го Кирил Александрович и аз разбрах, че словото на Фандорин очевидно е направило благоприятно впечатление — статският съветник в оставка вече не беше на разпит, а на разговор. — Разкажете как сте преследвали доктор Линд.
— П-първо обърнах с краката нагоре целия Ню Йорк, но само принудих доктора да пренесе щабквартирата си от Новия свят в Стария. Да не натоварвам ваше величество и ваши височества с описание на диренията си, но след половин година успях да открия бърлогата на Линд в Лондон. И за втори път видях доктора — по-точно сянката му, когато бягаше от преследвачи по т-тунела на лондонското метро и с удивителна точност отговаряше на стрелбата им. С два изстрела уби на място двама полицаи от Скотланд Ярд, с третия куршум насмалко да прати и мен на онзи свят — Фандорин отметна кичур черна коса и на слепоочието му се видя белег — тясна бяла ивица. — Нищо особено, куршумът само ме близна, но за миг загубих съзнание и доктор Линд успя да се измъкне… Следвах го по петите от страна в страна и през цялото време съвсем мъничко закъснявах. А в Рим — това беше преди около половин година — научих от достоверен източник как прочутият варшавски бандит Близна се похвалил в тесен кръг, че лично доктор Линд го кани в Москва за някаква много важна операция. Като руски поданик Пендерецки много добре познава московския престъпен свят — и хитровския, и сухаревския. Сигурно точно като вътрешен човек е бил избран от Линд, к-който досега никога не е действал в Москва. Аз пък толкова се чудих за какво му е на доктора патриархална Москва. Сега ми е ясно…
— Изключено, напълно изключено! — обади се сърдито Симеон Александрович, обърнат към негово величество, а не към Фандорин. — Моите хитрованци и сухаревци никога не биха участвали в злодейско нападение на царската фамилия! Грабят и колят — да, но верността към престола е в кръвта на тези апаши! Моят Ласовски много пъти е използвал криминални елементи за залавяне на терористи. Например за коронационните тържества е сключил своего рода джентълменско споразумение с главатаря на всички хитровански крадци, викали му Краля, че полицията няма да се занимава с джебчиите, но пък те ще докладват незабавно за оръжие и други съмнителни предмети, ако открият такива в джобовете на хората. Краля веднага се съгласил с това условие и заявил, че и той самият е самодържец в известен смисъл, а монарсите трябва да си помагат. Не твърдя, че се е изразил именно така, но смисълът бил този.
Това съобщение малко разведри мрачното настроение на събралите се, а поощреният от усмивките Симеон Александрович с лукав вид додаде:
— Хитрованското величество се заклел с думите: „Жижница да ме гори!“ Ласовски казва, че това е една от най-железните бандитски клетви.
— Какво-какво? — заинтригува се императорът. — „Жижница да ме гори“? Жижница е силен огън, нали? Ще разкажа на Алиса, това ще й хареса.
— Ники, Сам — строго се обади Кирил Александрович, — нека доизслушаме господин Фандорин.
— Краля не е единственият хитровански главатар и във всеки случай изобщо не е самодържец — макар да отговаряше на репликата на генерал-губернатора, Ераст Петрович също гледаше императора, а не него. — Говори се даже, че дните на Краля са преброени, че днес-утре ще го бастисат, тоест ще му видят сметката така наречените джелати, тоест млади безпощадни бандити, които вече дават тон в Хитровка и на Сухаревския пазар. Има една банда, на Ранет, който се е захванал с нов бранш — търговия с опиум; има и един, Хрущяла, той се профилира в убийствата и изнудванията; появил се е и някакъв Чукан, с конспирацията и дисциплината в неговата банда не може да се мери дори неаполитанската камора.
— Чукан? — учуди се императорът. — Много странно име.
— Да. К-колоритен персонаж. Ампутирана му е дясната ръка и на чукана има закрепена пластина, в която според случая завинтва ту лъжица, ту кука, ту нож, ту верига с метална ябълка на другия край. Говори се, било страшно оръжие, смъртоносно. Джелатите, ваше величество, не се стряскат от кръв, не признават бандитските закони и Краля не го имат за никакъв. Предполагам, че Пендерецки е свързан с някого от тях. Следя Белязания и неговите хора още от Варшава, но много потайно, за да не го подплаша. Той два пъти се завъртя в кръчмата „Зерентуй“, а тази кръчма е известна с това, че не снася сухо на Краля. Надявах се покрай Белязания да попадна на следа на доктора, но не стана. За десетте дни, докато поляците бяха в Москва, Пендерецки всеки ден ходеше в пощата, на гише „Кореспонденция до поискване“, доста се навърташе край Александрийския дворец и Нескучната градина. Поне четири пъти влезе през оградата в парка около Ермитажа. Сега разбирам, че си е търсел добро място за засада. Вчера още от пладне той и юнаците му вече бяха на входа на градината откъм „Болшая Калужкая“, бяха докарали и карета. В шест и нещо оттам влезе каляската с великокняжеския герб и поляците потеглиха след нея. Ние с моя помощник ги следвахме отзад с два файтона. После от великокняжеската каляска слязоха две дами, момче и мъж със зелена дреха — Фандорин погледна към мен. — Пендерецки вече си беше сложил фалшивата брада, така че не го познах веднага. Той тръгна подир вас. Каретата с бандитите подкара бавно зад него. Тогава с помощника ми минахме от д-другата страна и аз се насочих към разхождащите се. Дебнех дали няма да се появи Линд… — Ераст Петрович съкрушен въздъхна. — Как можах т-така да сбъркам! И през ум не ми мина, че каретите са две, а не една. Разбира се, че Линд е подготвил две карети, защото е искал да се отвлекат и момичето, и момченцето, а после да бъдат откарани в различни скривалища. Затова Белязания е хванал само великата княгиня. За великия княз е била предвидена втора карета. Сигурно и Линд е бил там, което най ме ядосва. Гувернантката неволно е облекчила задачата на похитителите, като е отнесла детето точно там, където са се крили в з-засада похитителите от втората група. Планът им е сполучил само наполовина, но това нищо не значи. Линд така или иначе е сграбчил Русия за гърлото…