При тези думи негово величество с безкрайно тревожен вид се заозърта и заоглежда ъглите на гостната. Направих малка крачка напред в опит да отгатна желанието на императора, но не успях.
— Чичо Джорджи, къде имате икона? — попита монархът.
Георгий Александрович с недоумение погледна племенника си и сви рамене.
— За Бога, Ники! — намръщи се Кирил Александрович. — Само, моля те, без „помазаник Божи“. А и още не си помазан. Провали ли се коронацията, няма и да бъдеш.
Негово величество му отговори с дълбока убеденост:
— Не виждам какво друго може да помогне освен молитва. Всичко е в ръката на Всевишния. Ако е решил да ме изправи пред такова изпитание мен, слабия и недостойния, значи в това има някакъв важен смисъл. Трябва да се доверим на волята Му и Той ще ни дари избавление.
Спомних си, че бях виждал в кабинета на негово височество някаква опушена икона с потъмняло от старост кандило. Безшумно излязох за миг и донесох на императора иконката, но първо я избърсах със салфетка.
Докато императорът с искрено чувство и дори със сълзи в очите произнасяше думите на молитвата, великите князе чакаха търпеливо, само Симеон Александрович се прозяваше и полираше с кадифена кърпичка и без това безупречните си нокти.
— Може ли да продължим, Ники? — безизразно попита Кирил Александрович, когато императорът се прекръсти за последен път и ми върна иконката. — И така, да направим тъжната равносметка. Мика е отвлечен от жесток и хитроумен престъпник, който заплашва не само да умъртви детето, но и да провали коронацията. Какво може да се направи, освен да се уповаваме на помощ от Всевишния?
Карнович се понадигна и пошушна от ъгъла си:
— Трябва да намерим негово височество и да го спасим.
— Прекрасно — извъртя се към него Кирил Александрович и язвително се изсмя. — Търсете, полковник. Господин Линд ни е дал срок до пладне. Имате на разположение цял час и половина.
Началникът на дворцовата полиция си седна на стола.
В този момент за първи път заговори Павел Георгиевич. С подпухнало и още мокро от сълзите лице той се обади с разтреперан глас:
— А не може ли да го дадем? Мика е жив човек, а „Орлов“ в края на краищата е просто камък…
Вечните противници Кирил Александрович и Симеон Александрович възкликнаха в един глас:
— Не!
— Изключено!
Императорът със състрадание погледна братовчед си и меко каза:
— И освен това, Поли, господин Фандорин съвсем убедително ни обясни, че и да дадем елмаза, това няма да спаси нашия Мика.
Павел Георгиевич изхлипа и неприлично забърса бузата си с ръкав.
— Излез, Поли — строго каза баща му. — Почакай ме в стаята си. Срам ме е от теб.
Горкият Павел Георгиевич, бремето на августейшата отговорност му тежеше. Във възпитанието на великите князе и княгини на първо място е постигането на самоконтрол и самообладание, умение да се владеят във всякакви обстоятелства. От ранно детство техни височества се обучават да изтърпяват дългите и уморителни парадни обеди, дори нарочно ги слагат до най-глупавите и непоносими гости. Децата трябва внимателно да слушат какво говорят възрастните, да не издават, че ги намират скучни и неприятни, да се смеят на шегите и колкото са по-плоски, толкова смехът трябва да е по-искрен. Ами трикратните целувки на Великден с офицерите и подофицерите в полковете на техни височества? Понякога се стига до над хиляда целувки за два часа! И не дай Боже да издадат умора или отвращение! Но Павел Георгиевич винаги е бил толкова живо и непосредствено дете, вечно имаше трудности с упражненията по самообладание, а и сега, макар и вече пълнолетен, имаше още много да учи.