— Ценна препоръка, мерси — саркастично кимна началникът на дворцовата полиция. — Смятате да дадем на уважаемия доктор още шест пъти по един милион? Дали господин Линд не ви плаща комисиони за подобни съвети?
Фандорин мълчаливо стана и излезе, без да му отговори.
— Ей този е добре да го проследим — каза през зъби Ласовски в посока към затворилата се врата. — Много съмнителен субект.
— Ако трябва, ще го сторим — обеща Карнович. — Наистина е твърде антипатичен.
Аз от все сърце споделях мнението му, защото отношението ми към господин Фандорин, който отначало ми направи много добро впечатление, абсолютно се беше променило. И то с основание.
Първата половина на деня се проточи безкрайно за мен. Докато началствата спореха кое от ведомствата да оглави операцията, никой не ме закачаше и аз се измъчвах от тревогата и бездействието. Поради предстоящото отговорно поръчение бях освободен от обичайните си задължения, прехвърлени на Сомов. Георгий Александрович каза, че от нас, посветените в тайната, се иска само едно: да не се издаваме и да се правим на лъчезарно безметежни. На Ендлунг се възложи да весели падналия духом Павел Георгиевич. За тази важна цел лейтенантът получи определена сума, стана невероятно оживен и делови, качи подопечния си на карета и още от сутринта го подкара към циганския ресторант в Царицино — „за отскок“, както се изрази Ендлунг.
Негово височество повери Ксения Георгиевна на мен и тази задача не ми се видя никак лесна. Великата княгиня се появи за закуска със зачервени очи, бледа и скръбна, а вечерта й предстояха визити и после малка вечеря със серенада в Петровския дворец.
Георгий Александрович се посъветва с мен какво да правим и стигнахме до извода, че за пропъждане на меланхолията най-въздействени са физическите упражнения. Да поиграе тенис, рече негово височество, тъй като макар и мрачно, поне не валеше. След което се облече и замина да върши някакви незнайни работи, като ми възложи да се занимая с играта.
— Но с кого да играя, Афанасий? — попита Ксения Георгиевна.
И наистина комай нямаше партньори за нейно височество. По поръчение на Симеон Александрович княз Глински беше дошъл да вземе англичаните и ги откара да се повозят в Соколники, а оттам на обяд в генерал-губернаторската резиденция. Спомних си как негово височество вчера се поинтересува за изящния мистър Кар и се притесних, но не чак толкова, защото имах по-важни грижи.
Ксения Георгиевна се замисли и каза:
— Иди при Ераст Петрович, покани го. Няма с кой друг.
И аз отидох при Фандорин. Преди да почукам, се заслушах и до слуха ми достигнаха много странни звуци: тъпи удари, силно сумтене и дрънчене на стъкла. Разтревожен, леко почуках и открехнах вратата.
Пред очите ми се разкри изумителна картина. Господин Фандорин и господин Маса, и двамата по дълги бели гащи, изпълняваха някакъв странен ритуал: един подир друг всеки от тях се засилваше, скачаше невероятно високо и удряше с крак в стената, поради което се получаваше стресналото ме дрънчене. Ераст Петрович правеше чудноватото упражнение в пълно мълчание, но пък слугата му пуфтеше, пръхтеше, а след всяко поредно нападение срещу стената не само отскачаше назад, но се търкулваше на кълбо по пода.
— Какво… има! — отривисто попита Фандорин с кратка пауза за пореден удар.
Изрядният иконом никога на нищо не се учудва. А дори да се учуди, не се издава. Затова преспокойно му се поклоних и предадох молбата на Ксения Георгиевна.
— Благодарете на нейно височество за оказаната ми чест — отговори той и си обърса потта. — Но не умея да играя тенис.
Върнах се при великата княгиня, а тя вече се беше преоблякла в широка рокля за тенис и си беше обула бели спортни обувки.
Отказът на Фандорин много я покруси:
— Какво сега, сама ли да си бия сервиси? Пак го помоли. Аз ще го науча.
Пак се върнах при Фандорин и сега вече истински му се примолих, споменах и поръчението на Георгий Александрович.
Ераст Петрович въздъхна и се покори. Мигом му донесох тенисния костюм на Павел Георгиевич, който му стана почти точно, само леко му стягаше в раменете.