За мечтата си (може да се каже, план, а не мечта) не казал никому, най-малкото пък на самата госпожица, но като набирали новобранци — по това време сме воювали с французите, — изведнъж поискал да го вземат войник вместо сина на мелничаря, който се паднал по жребий. Емеля бил още малък на години, но едър и силен, та се писал една-две години по-голям. Господарите с готовност го пуснали, защото бил станал вече дързък и непослушен, та бездруго не знаели какво да го правят.
Тъй станал прадядо ми войник, а от мелничаря, пръв селски богаташ, взел плата заради сина му седемстотин книжни рубли и не дал тези пари на баща си, а ги вложил на свое име в банка. Така било по плана му.
Пратили го веднага с действащата войска за участие в австрийската кампания и той се бил седем-осем години неуморно ту с французи, ту с персийци, ту с шведи, ту с турци, ту пак с французи. Хвърлял се в най-кървавите сражения, втурвал се доброволец в най-жестоките битки. Много пъти бил раняван, отличаван с медали, вече имал унтерофицерски нашивки, но все му било малко. И в кампанията през дванайсета година, за сражението при Смоленск, когато загинали всички ротни командири, Емелян получил бленуваната си награда: лично генералът от инфантерията княз Багратион го разцелувал и го произвел в офицерски чин, което почти никога не се случвало по онези времена.
След това Емелян Зюкин воювал още две години и стигнал с армията чак до Париж, а когато станало примирието, веднага поискал дълга отпуска, макар че началството било много предразположено към него и той можел да разчита на по-нататъшно издигане по служба. Но прадядо ми копнеел за друго — невъзможно смелият му план сега вече можел да се изпълни.
Върнал се в селото не просто дворянин и гренадирски поручик, но и със собствен капиталец, защото през всички тези години не харчил платата си, при освобождаването от армията получил премиално възнаграждение и пари за лечение, а и първоначалните му седемстотин рубли с процентите били станали почти двойно повече.
И в родното му село всичко се било подредило като по поръчка. Французите опожарили имението, господарите били напълно разорени и вече живеели в поповата къща. Младият господар, бивш другар в игрите, загинал в битката при Бородино, а девойката, заради която прадядо ми захванал цялата си опасна игра със съдбата, останала без годеника си, убит край Лайпциг. Общо взето, Емелян пристигнал при обекта на мечтите си почти като ангел спасител.
Явил се пред нея в дървената къща на попа с параден мундир и кръстовете си за храброст. Госпожицата го посрещнала в стара кърпена рокля и доста погрозняла от изживените изпитания, та отначало дори не я познал. Но това му било все едно, защото той не обичал госпожицата, а невъзможната си мечта.
Само че нищо не станало. Госпожицата отначало го посрещнала топло, дори се зарадвала на стария познайник, но щом й поискал ръката, му отговорила с оскърбително учудване, дори му казала, че по-добре да стане храненица у близките си, нежели да се назове „госпожа Зюкина“.
От тези думи Емелян се умопомрачил. Дотогава никога не бил кусвал водка, а сега изпаднал в такъв запой, че нещата приключили зле. Пиян, пред очите на всички, си отскубнал еполетите и кръстовете, тъпкал ги и кряскал несвързани думи. За посрамване на званието бил съден, лишен и от офицерски чин, и от дворянство. И щял съвсем да се пропие, но случайно го срещнал бившият му командир на полка княз Друбецкой. Той го съжалил и заради бившите му заслуги го уредил камерлакей в Царское село.
Така се определила съдбата на рода ни.
Когато лице с ниско положение питае недопустими мечти спрямо особи от висшите кръгове, това е грозно и дори може би възмутително, но не е чак толкова опасно, защото, както се казва, на бодлива крава Бог рога не дава. Но увлечението в обратна насока, не от долу на горе, а от горе на долу, може да доведе до сериозни усложнения. Още е пресен случаят с великия княз Дмитрий Николаевич, който пряко волята на императора се ожени за разведена дама и поради туй бе изселен от империята. А ние, дворцовите служители, знаем как сегашният император, докато беше още престолонаследник, със сълзи е молил августейшия си баща да го освободи от трона и да му позволи морганатичен брак с балерината Снежневска. Голямо треперене беше, но го опази Господ и лютият нрав на покойния цар.