Той се втурна към мен, хвана ме за ръката и заговори толкова бързо, че половината не му разбрах:
— Сега видзям, наистина съжарявате. Вие сте състински самурай и аз приема идзвинения ви. Не е нузно харакири.
Схванах единствено, че е решил да се умилостиви и вече не ми се сърди. Още по-добре.
Така и не завърших огледа на помещенията. Лакеят Липс ме намери в бюфетната, където проверявах добре ли са изгладени салфетките, и ми заръча незабавно да отида при Павел Георгиевич.
В стаята на великия княз се намираше и лейтенант Ендлунг, който ме поглеждаше загадъчно и пушеше дълъг чибук.
— Седни, Афанасий, седни — покани ме негово височество, което беше необичайно.
Аз приседнах на крайчеца на стола, не очаквах нищо добро от този разговор.
Павел Георгиевич изглеждаше решителен и развълнуван, но изобщо не заговори за това, от което се опасявах.
— Филя отдавна ми внушава, Афанасий, че не си толкова наивен, колкото изглеждаш — подхвана великият княз и кимна към Ендлунг, — но аз не му вярвах. Сега виждам, че е бил прав.
Понечих да подхвана оправданията, но негово височество ми махна с ръка — помълчи — и продължи:
— Затова се посъветвахме и решихме да те привлечем към едно нещо. Не си мисли, че съм безсърдечен хаймана и че всички тези дни съм седял със скръстени ръце или съм обикалял примерно ресторантите. Не, Афанасий, това е само за пред очи, иначе с Филка непрестанно мислим как да помогнем на горкия Мика. Полицията си е полиция, но и нас все за нещо ни бива. Трябва да действаме, иначе тези умници държавници ще докарат нещата дотам, че престъпниците ще съсипят брат ми или направо ще го убият. За тях някакви си стъкълца са по-скъпоценни!
Това беше самата истина, същото си мислех и аз, но честно казано, не очаквах от тези моряци нещо смислено и затова се ограничих с почтително свеждане на главата.
— Ендлунг има своя собствена теория — рече въодушевен Павел Георгиевич. — Филя, разкажи му.
— С удоволствие — каза лейтенантът и пусна облаче дим. — Помислете само, Афанасий Степанович. Нещата са много прости. Какво знаем ние за този доктор Линд?
Изчаках лично да отговори на въпроса си и Ендлунг продължи с вдигнат пръст:
— Само едно. Че е женомразец. Има си хас да не е! Нормален човек, който си пада по сладуранки, както ние с вас (при тази ремарка неволно се смръщих), не би се занимавал с подобни гадости. Нали така?
— Да предположим — казах предпазливо. — И какво от това?
Някак не вярвах в аналитичните способности на храбрия лейтенант. Но Ендлунг ме изненада.
— А кой не понася жените? — с вид на победител се поинтересува той.
— Кой наистина? — подхвана и Павел Георгиевич.
Аз се позамислих и също попитах:
— Кой?
Негово височество се спогледа с приятеля си.
— Хайде, Афанасий, мисли.
Пак се замислих.
— Много жени не понасят посестримите си по пол…
— Ах, Афанасий, колко си загубен! Нали не говорим за жени, а за доктор Линд.
А Ендлунг каза:
— Педал.
В първия момент не съобразих за какъв педал става дума, после се сетих, че така наричат мъжеложците. Впрочем лейтенантът веднага ми помогна с още една дума, която изобщо не е приета в обществото, така че няма да я повторя.
— И всичко веднага се прояснява! — възкликна Ендлунг. — Линд е педал и цялата му пасмина са педали, манафи и швестери.
— Какви? — не разбрах.
— Задници, сестрички — пасивните обратни. Естествено в такава банда всеки брани другите! И Линд не е избрал случайно Москва за злодейството си. За педалите благодарение на чичо Сам тук сега е направо Мека. Нали затова се говори, че по-рано Москва имала седем хълма, а сега — един задник.
Бях чувал и преди този злобен каламбур, който намекваше за особената нагласа на Симеон Александрович. Намерих за необходимо да кажа на Ендлунг:
— Нима вие, господин камерюнкер, намеквате, че негово височество московският генерал-губернатор е замесен в отвличането на собствения си племенник?
— Не, разбира се, не! — възкликна Павел Георгиевич. — Но покрай чичо Сам се навърта каква ли не паплач. Ами да вземем дори нашите скъпи гости Кар и Банвил. Да речем, лорда горе-долу го знаем, макар и отскоро — познаваме го от три месеца. А кой е този мистър Кар? И защо Банвил се натрапи за гост на татко?
— Как може, ваше височество, такова събитие — коронация!
— Ами ако работата излезе съвсем друга? — разпалено замахва с чибука Ендлунг. — Ако изобщо не е никакъв лорд? Да не говорим колко е съмнителен този зализан Кар. Спомнете си, че се появиха в Ермитажа точно в деня на отвличането. И само обикалят тук и дебнат. Абсолютно съм сигурен, че единият или другият, а маже би и двамата са свързани с Линд!