Почувствах се доста глупаво да обяснявам такива очевидни неща, но какво можех да направя?
Фандорин помълча, после заговори:
— Зюкин, имате избор. Виждате ли полицейския кордон при параклиса? Или отивате при тях и им казвате, че Фандорин е изчезнал и е отнесъл „Орлов“. Или заедно п-пробваме да спасим Емилия и детето. Решавайте.
При тези думи той извади от джоба си черната брада и рошавата перука — значи все пак ги беше запазил — и като си сложи цялата тази буйна растителност, заприлича на прост и див селяк от онези, дето идват в големите градове да търсят работа.
Не знам защо останах с него. Честна дума, не знам. Не казах нито дума, но и не помръднах от мястото си.
— Значи оковани заедно ще п-поемем към каторгата? — неуместно развеселен попита Фандорин и ми подаде ръка.
Ръкостискането му беше силно, моето — вяло.
— Постойте тук и много-много не се п-показвайте. Отивам на разузнаване.
Той тръгна към манастира, аз коленичих над водата. Тя беше чиста и прозрачна, първо се напих, а после, когато трептенето се успокои, видях отражението на лицето си. Като че ли не личеше никаква промяна: мустаци, бакенбарди, изпъкнало оплешивяло чело. И все пак това не беше лицето на придворния служител Зюкин, иконом в Зеления двор и верен слуга на престола, а на държавен престъпник.
Връщането на Ераст Петрович ме измъкна от меланхоличното вцепенение, но никак не ми повиши настроението.
Оказа се, че полицаи и войници са отцепили не само параклиса, но и целия манастир. От много часове се провеждат издирвания в подземния лабиринт. Стражарят, с когото си поприказвал Фандорин, му казал, че по всички полицейски участъци са разпратени словесни портрети на двама много опасни престъпници, извършили незнайно какво, но очевидно изключително тежко престъпление. Всички изходи от Москва са завардени и хващането на злодеите е въпрос само на време. Единият е слаб и младолик брюнет с тънки мустачки: особени белези — прошарени слепоочия и леко заекване. Другият — Фандорин описа скромната ми персона, и то твърде подробно. Така разбрах, че съм имал нос тип хрущялно раздвоен, брадавица не просто на бузата, а в лявата третина, пък очите ми били блатистожълти с бадемовидна форма.
— Как успяхте чак толкова да го предразположите? — изненадах се аз. — И не му ли се стори странно заекването ви?
— За да предразположиш непознат човек, трябва да п-познаваш психологията и физиономистиката — с важен вид ми заобяснява той. — Колкото до заекването, вероятно сте забелязали, че когато се преобразявам в друга персона, си сменям и гласа, и маниера на говор, и всички останали речеви особености. Това вече не съм аз или не съм точно аз. Пък заекването е последица от отдавнашна контузия на Фандорин, а не на селянина, който така почтително поприказва с господин стражаря.
Махнах с ръка:
— Цялата ви психология в сегашната обстановка не струва пукнат грош. Никого не можем да спасим. Де да имаше кой да спаси самите нас. Полицията знае особените ни белези. Най-добре да идем да се предадем. Ще обясним какво и що и ще ни простят.
Фандорин с възмутително лекомислие сви рамене:
— Стига с тези особени б-белези. Ще ги променим. Ще ви направим б-блондин, ще ви преоблечем като чиновник, ще ви обръснем б-бакенбардите и мустаците…
— За нищо на света! — възкликнах. — Нося ги повече от двайсет години!
— Както кажете, но с вашите, според израза на Линд, favoris de chien, наистина сте много лесен за разпознаване. Обричате се да седите з-затворен между четири стени, а аз съвсем свободно ще си обикалям из града.
Тази заплаха никак не ме трогна, а и вече мислех за друго.
— Представям си как недоумяват техни височества във връзка с непонятното ми изчезване — рекох унило.
— По-скоро негодуват — поправи ме Фандорин — Отстрани погледната, ситуацията е доста еднозначна. Естествено, всички са решили, че двамата с вас сме се споразумели с Линд, а може би още от самото начало сме му били съучастници. Или сме решили да се в-възползваме от случая и да откраднем „Орлов“. Затова полицията така се интересува от нас.
Изстенах. Разбира се — точно така изглежда поведението ни!
И Фандорин помръкна. Сигурно най-сетне беше осъзнал и той в какво положение ни е докарала склонността му към авантюри.
Но не, оказа се, че съвсем друго му тежи.
— Ах, Зюкин, каква операция се п-провали! Заместването на кочияша — т-това беше толкова просто и почти гениално. От разказите на Емилия се досетих, че е глухоням. Това и прихлупената шапка ми улесниха з-задачата. Кочияшът сега е в п-полицията, но от него няма никаква полза. Той не само е безгласен, а и звероподобен. Затова Линд не се е боял да го използва. Всичко трябваше да мине като по ноти! Щяхме да спасим момчето, а дори и Линд да хванем. Ако не жив, поне щяхме да го убием на място, не е загуба велика за човечеството. Трябваше само да се спусна долу. Кой да знае, че бижутерът няма да се уплаши от кинжала? Заради него всичко се провали. Как му служат на този Линд! С какво чак толкова ги запленява? Направо невероятно! Проклетият белгиец не мислеше за собствената си кожа, а за Линд. Това не е просто въпрос на бандитска чест — то си е истинска всеотдайна любов!