— Откъде знаете, че бижутерът беше белгиец?
— Какво? — разсеяно попита той. — А, по говора. Белгиец от Антверпен, не ще и съмнение. Но това не е важно. Друго е важно. Как т-тълкувате думите на Емилия? Помните ли, тя викна: „Линд е тук! Това е…“ Какво е? Имам чувството, че сякаш искаше да ни каже някакво много известно име или някаква много характерна и неочаквана особеност. Ако е име, чие е? Ако е белег, какъв? „Това е сакат“? „Това е китаец“? „Това е жена“? — Фандорин присви очи. — Колкото до китаец или жена не знам, всичко е възможно, но съм сигурен, че Линд не е сакат — щях да забележа… Нищо, скоро всичко ще разберем. — Произнесе последните думи с такава увереност, че у мен се пробуди някаква надежда. — И така, Зюкин, да п-поразсъждаваме, нека претеглим плюсовете и минусите на нашето п-положение — той седна на пясъка до мен, гребна малко камъчета и направи черта в пясъка. — Момчето е все така в ръцете на Линд. Това е лошо — сложи черно камъче отляво на чертата. — Емилия също стана заложничка. И това е лошо — второ черно камъче.
— А кое е хубавото? — не издържах аз. — Добавете и това, че цялата имперска полиция, и явна, и тайна, издирва сега нас, а не доктор Линд. Че негово височество е много болен от понесените изпитания и може всеки миг да умре. Че Линд, както казахте, не оставя живи свидетели!
Фандорин закима в знак на съгласие и сложи още три камъчета.
— А сега да видим нещата от д-другата страна. Добре е, че „Орлов“ е у нас и в краен случай, ако няма никакъв друг изход, можем да го разменим. Това първо. Добре е, че Линд се лиши п-почти от цялата си банда: от четирима в деня на отвличането, после цялата шайка на Чукана, а вчера и от още петима. Емилия викна: „Трима са“. Значи Линд е останал само с двама души, а първоначално имаше почти двайсет. Това второ. А и вчера успях да назова името си на Линд и му съобщих при какви условия е възможна размяна. Това трето.
Погледнах петте черни камъчета, трите бели — не се почувствах никак окуражен.
— И какво от това? Не знаем къде да го търсим сега. А и да знаехме! С вързани ръце сме. Не можем носа си да покажем в Москва — веднага ще ни арестуват.
— Изтъкнахте две положения, едното несъстоятелно, а другото невярно — с професорски вид ми възрази Ераст Петрович. — Невярно е последното ви твърдение — че сме ограничени в придвижването. Както вече имах честта да ви уведомя, никак не е трудно да се промени външността. Линд е ограничен в придвижването, а не ние. Той е обременен с двама пленници: болно дете и жена с твърде решителен характер. Докторът не би п-посмял да ги убие, защото д-достатъчно добре ме е проучил и знае, че няма да се оставя да ме излъже. Това впрочем е пак в наш плюс — сложи четвърто бяло камъче. — А колкото до първото ви твърдение, то е несъстоятелно по много п-проста причина: ние няма да търсим Линд, защото овесът не ходи по коня. Линд ще ни намери.
О, как ме вбесяваше този негов невъзмутим маниер, този негов менторски тон! Но правех усилие да се владея.
— Ако може да попитам: откъде-накъде Линд ще ни търси? И най-вече — как?
— Сега вместо две твърдения ми поднасяте два въпроса — с непоносим апломб се подсмихна Фандорин. — Добре. Отговарям на първия. Ние с д-доктора сме в класическа пазарна ситуация. Имаме стока, имаме търговец. По-точно двама търговци, всеки със стоката си. Стоките, които са потребни за мен и с които разполага Линд, са следните: първо, малкият Мика; второ, Емилия; трето, собствената му кожа. Сега — моите стоки, за които е петимен нашият партньор. Първо, двестакаратовият брилянт, без който московското изпълнение на достопочтения доктор ще бъде най-позорно провалено, а Линд не е свикнал на такива неща. И второ, животът ми. Бъдете сигурен, че докторът има не по-малко неуредени сметки с мен, отколкото аз с него. Така че идеално ще се спазарим.
Говореше с такъв вид, сякаш не ставаше дума за схватка с най-опасния престъпник на света, а за интересно приключение или игра на карти. Никога не съм обичал позьорството, особено по най-сериозни въпроси, и перченето на Фандорин ми се видя съвсем неподобаващо.