— И по втория ви въпрос — продължи той, без да го е грижа за свъсените ми вежди. — Как ще ни намери Линд? Много п-просто. Довечера с вас ще п-прегледаме рекламите и обявите във всички московски вестници. Непременно ще открием нещо любопитно. Не вярвате ли? Г-готов съм да се обзаложим, макар че обикновено не го правя.
— Да се обзаложим ли? — попитах злобно, окончателно вбесен от фанфаронството му. — Хайде. Ако загубите, още днес отиваме да се предадем в полицията.
Той се разсмя безгрижно:
— Но ако спечеля, ще си обръснете п-прочутите бакенбарди и мустаци. Става ли?
И си стиснахме ръце.
— Трябва да отскочим до Ермитажа — каза Фандорин вече по-делово. — Да измъкнем Маса, той ще ни е от голяма полза. И да си вземем някои необходими неща. П-пари например. Не нося никакви пари. Предвидих, че срещата с Линд няма да се размине без тичане, скачане, размахване на ръце и прочее активност от този род, а тогава всеки излишен багаж, дори и най-незначителният, се превръща в пречка. Ето ви още едно потвърждение на старата истина: парите никога не пречат. Колко имате?
Бръкнах си в джоба и установих, че при многобройните снощни падания съм си загубил портфейла. Ако не се лъжа, в него имах осем рубли и някакви дребни. Извадих шепа почернели сребърни монети и с горчивина се втренчих в тях.
— Само това ли имате? — Ераст Петрович взе една нащърбена монета и я повъртя в ръцете си. — Петровски алтън. С него нищо не можем да си купим. В антикварен дюкян с г-готовност ще изкупят съкровището ви, но е много рисковано да се появяваме в този вид. И така, чудновато положение: имаме б-брилянт за не знам колко милиона, а не можем да си купим дори залък хляб. Толкова повече се налага да се отбием до Ермитажа.
— Как ще стане? — надигнах се над тревистия бряг. Покрай цялото езеро и полето се бяха строили войници и полицаи. — Тук всичко е завардено. А дори и да се измъкнем — немислимо е да минем през целия град посред бял ден!
— Веднага си личи, Зюкин, че изобщо не п-познавате географията на първопрестолния град. Какво е това според вас? — посочи с брадичка реката.
— Как какво? Москва-река.
— А какво виждате всеки ден от прозорците на Ермитажа? Н-нещо мокро, зеленикаво, което бавно тече в посока към Кремъл? Ще т-трябва да направим още едно престъпление, макар и не така скандално, както открадването на „Орлов“ — отиде до килнатата лодчица, вързана на брега, огледа я и каза: — Става. Май няма гребла, но т-тази дъска ще свърши работа. Качвайте се, Зюкин. По реката никой няма да ни търси, а не е много път. Само ми е жал за стопанина на лодката. За него тази загуба ще е по-трагична, отколкото за Романови да се лишат от „Орлов“. Я ми дайте т-трофея си — безцеремонно ми бръкна в джоба, извади монетите, сложи ги до колчето, на което беше вързана лодката, и отгоре леко ги засипа с пясък. — Какво с-стърчите? Сядайте! Но по-лекичко, че този б-броненосец ще се прекатури.
Седнах, обущата ми подгизнаха от водата, която се беше събрала в дъното на лодката. Фандорин я оттласна с дъската и бавно отплавахме. Той гребеше с всичка сила с неудобното си весло, премяташе го ту отляво, ту отдясно. Въпреки сизифовския му труд ладията ни почти не помръдваше.
След десетина минути, когато дори не бяхме стигнали насред реката, се осведомих:
— Все пак колко е разстоянието до Нескучната градина?
— П-предполагам… три… километра… — едва можа да ми отговори Фандорин, цял зачервен от напрежението.
Подхвърлих саркастично:
— С тази скорост може и да стигнем утре сутринта. Тук течението е бавно.
— Какво ти течение — измънка Ераст Петрович.
Заразмахва дъската още по-чевръсто и носът на лодката ни се заби в греда — парен влекач теглеше подире си поредния низ от шлепове.
Фандорин върза въжето за гредата, хвърли дъската на дъното на лодката и блажено се изпъна.
— Готово, Зюкин. Половин час почивка, и сме там.
Отляво бавно се точеха поля и градини; зад нас белееха стените на Новодевичия манастир, който, право да си кажа, вече ужасно ми беше омръзнал. Отдясно се издигаше висок горист бряг. Видях бяла черква е кръгло кубе, елегантни беседки, пещера.
— Пред вас е Воробьовия парк, направен е по английски образец и възпроизвежда естествена п-природна дъбрава — с глас на същински гид заразказва Фандорин. — Обърнете внимание на висящия мост над онази урва. Съвсем същия мост видях в Хималаите, но там под него имаше не ч-четирийсетметрова урва, а д-двукилометрова пропаст. Впрочем з-за падащия надолу тази разлика не е от з-значение… А т-това какво е? — той се наведе и измъкна изпод седалката проста въдичка. С интерес я разгледа, после повъртя глава насам-натам и с радостен възглас хвана полазила отстрани зелена гъсеница. — Е, Зюкин, наслука — метна кукичката и почти веднага хвана сребриста платика с големината на длан. — Какво ще кажете, а? — възкликна радостно и ми тикна под носа трепкащия си трофей. — Видяхте ли? Н-няма и минута! Чудесна поличба! Ей тъй ще хванем и Линд!