Снощи в същия вестник „Грошик“, в който бяхме прочели лигавата обява на доктор Линд, Ераст Петрович намери обява за даване жилище под наем:
За коронацията се дава под наем жилище от седем стаи с мебелировка, обзавеждане и телефон. При Чистие пруди. 500 рубли. Срещу допълнително заплащане възможно използване на прислуга. „Архангелски переулок“, домът на стат. съв-ца Сухорукова. Справка в портиерната.
Пихме чай в пищно, но безвкусно обзаведена гостна, и обсъдихме плана за по-нататъшни действия. Впрочем разговорът ни по-скоро се изля в монолог на Фандорин, аз бях най-вече слушател. Подозирам, че за Ераст Петрович така нареченото обсъждане всъщност беше просто размишление на глас, а обръщенията към мен за мнение или съвет бяха само речеви обрати.
Впрочем тъкмо аз подхванах разговора. Ходът на Линд и новопридобитият покрив над главата ми подействаха по най-ободряващ начин, така че предишното ми униние се изпари.
— Сега вече е лесно — заявих. — Ще пратим писмо с условията за размяната и ще заемем наблюдателна позиция близо до гишето за писма до поискване. Когато се появи човекът с банкнотата, незабелязано ще го проследим и той ще ни заведе до новото леговище на Линд. Вие самият казахте, че докторът е останал само с двама помощници, тъй че ще се справим сами, без полиция.
Според мен планът беше много добър, но Фандорин ме изгледа така, сякаш съм казал някаква глупост.
— Вие подценявате Линд. Номерът с приносителя на банкнотата има съвсем друг смисъл. Докторът, естествено, очаква, че аз ще п-проследя куриера му. Сигурно е наясно, че сега играя собствена игра и властите не ми помагат повече, напротив, издирват ме. Щом цялата градска полиция знае нещо, то не може да остане тайна. Значи Линд си мисли, че действам сам. Тоест, че ще вися в пощата да дебна пратеника му, а същевременно друг ще ме издебне мен. И ловецът ще падне в капана.
— Тогава какво ще правим? — почудих се.
— Ще влизаме в капана. Д-друг начин няма. Аз разполагам с коз, за който Линд няма и представа. Този коз сте вие.
Поизпъчих се, защото — не крия — ми стана приятно да го чуя от устата на самодоволния Фандорин.
— Линд не знае, че имам помощник. Така ще ви гримирам, че да заприличате на Фандорин — не, не на Фандорин, а на г-гримиран Фандорин. С вас сме почти еднакви на височина, това е най-важното. Вие сте доста по-пълен, но това може да се скрие с по-широки дрехи. Всеки, който кисне повечко на въпросното гише, ще събуди подозрението, че това съм аз в дегизиран вид.
— Но по същия начин ще може да се разпознае и човекът на Линд — нали той, да използвам думата ви, ще „кисне“ някъде наоколо.
— Не е задължително. Хората на Линд може да се с-сменят. Знаем, че докторът има поне двама п-помощници. Те не са по-малко важни за мен от самия Линд. Кои са? Как изглеждат? Какво знаем за тях?
Свих рамене:
— Нищо.
— За съжаление е точно така. Като скочих в гробницата, не успях да видя нищо. Както сигурно си спомняте, веднага ми се нахвърли онзи грамаден господин, комуто бях принуден да притисна сънната артерия. Докато се занимавах с него, Линд успя да изчезне, запазил пълно инкогнито. Какво ли все пак искаше да ни съобщи Емилия за него? „Това е…“ Какво? — недоволно се намръщи. — Както и да е. Но за п-помощниците можем да кажем само едно. Някой от тях е руснак или поне много време е живял в Русия и прекрасно владее езика.
— Кое ви кара да мислите така?
Ераст Петрович ме изгледа снизходително.
— Текстът на обявата, Зюкин. Според вас чужденец ще напише ли „орльо, елмаз сапфирен“? — стана й се разходи из хола. Извади от джоба си нефритена броеница, преметна няколко зелени зърна. Не знам откъде се беше взела тя — сигурно от пътната чанта. Очевидно от същата се появиха бялата риза с отворена яка и лекото кремаво сако. А бутилката уиски, подарък от мистър Фрайби, се премести от чантата върху бюфета. — Утре, в-всъщност вече е днес, предстои решителната ни схватка с Линд. И двамата го знаем — и аз, и той. Равният резултат се изключва. Такава е особеността на с-стокообмена ни: всеки е твърдо решен да изземе всичко и да не загуби нищо. Какво би означавало в нашия случай „равен резултат“? Ние с вас спасяваме заложниците и губим „Орлов“ — Фандорин погледна към чантата, беше прибрал брилянта в нея. — Линд остава жив, аз също. Това не е приемливо нито за него, нито за мен. Не, Зюкин, до равен резултат не може да се стигне.