Оставаше ми само едно — да го последвам. В пощата нямаше за какво да стоя, а и работното им време свърши.
Излязох навън и тръгнах на прилична дистанция подир стареца. Морякът впрочем изобщо не се обърна. Вървеше с ръце в джобовете, уж без много да бърза, но с доста добра крачка — едвам го следвах.
Увлечен от дебненето, отначало дори не си спомних, че имам съвсем друга роля — на мюре. Трябваше да проверя дали някой не ме следва. Съгласно получената инструкция извадих от джоба си часовника, в чието капаче Фандорин специално за целта ми монтира малко огледалце, и се престорих, че се взирам в циферблата.
Аха! На двайсетина крачки зад мен вървеше съмнителен субект: висок, попрегърбен, с вдигната яка и голям каскет. Той явно ме наблюдаваше. За всеки случай леко извърнах часовника, за да огледам и от другата страна на улицата, та видях още един, не по-малко съмнителен — пак такъв бабанка, и той проявяваше нескрит интерес към моята персона. Хванаха ли се на въдицата?
Двама наведнъж. Да не би и доктор Линд да е някъде наоколо?
Вижда ли Фандорин всичко това? Аз си изпълних ролята на примамка, сега е негов ред.
Боцманът свърна в пресечката. Аз подир него. Онези двамата — подир мен. Вече нямах никакви съмнения — те са, двамката помощници на доктора!
Внезапно морякът влезе в тесен безистен. Аз объркан забавих крачка. Ако двамата ме последват, а Фандорин е изостанал или изобщо е някъде другаде, съвсем вероятно е да не изляза жив от тази тъмна дупка. Пък и старецът май не е толкова загубен, както ми се видя в началото. Дали да се тикна драговолно в капана?
Не издържах и открито се озърнах. Из пресечката нямаше жива душа освен онези двамата. Единият се престори, че разглежда табелата на бакалски магазин, вторият уж се зазяпа нанякъде. И никакъв Ераст Петрович!
Какво да правя — влязох в безистена. Той се оказа дълъг, после двор, още една арка, и още една, и още една. Навън се беше смрачило, тук пък беше съвсем тъмно, но все пак бих съзрял силуета на боцмана. Само че той беше изчезнал нанякъде, все едно се беше изпарил.
Не би могъл тъй бързо да преодолее цялата тази анфилада. Освен на бегом, но тогава щях да чуя екота на стъпките му. Или е свил в първия двор?
Изведнъж от тъмното чух някъде встрани гласа на Фандорин:
— Какво сте щръкнали тук, Зюкин? Вървете спокойно и гледайте да сте на светло, за да ви виждат.
Окончателно ми се замъгли картинката и аз послушно закрачих напред. Откъде се взе Фандорин? И къде се дяна боцманът? Да не би Ераст Петрович да го е нападнал и да го е скрил някъде?
Отзад отекнаха стъпки. Забързаха се, взеха да се приближават. Май преследвачите бяха решили да ме настигнат?
И внезапно чух сухо щракване, от което ми се изправиха косъмчетата на тила. Предостатъчно се бях наслушал на такива щраквания, когато зареждах револверите и запъвах спусъците за Павел Георгиевич — негово височество обичаше да се пробва по стрелбищата.
Извърнах се в очакване на гръм и блясък, но не последва изстрел.
На фона на осветения правоъгълник видях два силуета, после трети. Този сякаш изскочи от стената и с невъобразима бързина изпружи крак, та един от преследвачите ми се преви одве. Другият бързо се извърна и видях съвсем ясно цевта на пистолет, но мълниеносната сянка замахна с ръка косо от долу на горе — и огненият език литна вертикално към каменния свод, а самият стрелец отхвърча към стената, свлече се по нея на земята и остана неподвижен.
— Зюкин, насам!
Аз се втурнах, шепнейки: „И ни очисти от всяка сквернота и спаси нашите души.“ И аз не знам какво ми стана, може би от потреса.
Ераст Петрович се сведе над свлеклия се, драсна клечка кибрит.
В този миг видях, че това изобщо не е Ераст Петрович, а онзи боцман с прошарените мустаци. Замигах като ударен.
— П-проклятие — каза боцманът. — Непремерен удар. Заради проклетата тъмнина. Счупил съм му носа и костта се е забила в мозъка. Убил съм го на място. Я да видим другия — той отиде до първия бандит, който се мъчеше да се надигне от земята. — Ч-чудесно. Този е свеж като к-краставичка. Светнете ми, Афанасий Степанович.
Запалих кибритена клечка. Слабото пламъче освети несмислени очи, задъхана уста.
Боцманът, който все пак беше Ераст Петрович и никой друг, клекна до него и му удари няколко звънки плесника.
— Къде е Линд?
Никакъв отговор.
— Ou est Lind? Wo ist Lind? Where is Lind? — повтори, изчаквайки, на различни езици.
Погледът на бандита от несмислен стана остър и злобен. Устата му се затвори, затрепери, изду се напред и той плю в лицето на Фандорин.