– От кого е? – попита генерал Леджър от вратата.
– От Мерид Илеа – отговорих аз.
– Подочух, че е наминал. Единствено за да остави подаръка си или поиска нещо в замяна? – подхвърли скептично генералът.
– В интерес на истината, попита дали не се нуждая от нещо. И предложи да ми помогне с общественото мнение. Много по-запознат е от мен с живота след свалянето на кастовата система.
Генерал Леджър дойде до масата и се вгледа в пищния букет.
– Знам ли. Семействата ви не се разделиха особено приятелски.
– Спомням си. Съвсем ясно. Но би било полезно да науча това-онова, за да съм подготвена, когато му дойде времето.
Генералът ми се усмихна и лицето му поомекна.
– Вече е дошло, Ваше Височество. Просто внимавайте на кого се доверявате.
– Да, сър.
Нийна продължаваше да се превъзнася.
– Струва ми се, че Марк трябва да вземе пример от него. Току-що получих огромно повишение. Къде са моите цветя?
– Сигурно възнамерява да ти ги поднесе лично. Така е по-романтично – предположих аз.
– Пхх! Точно той ли? – отвърна скептично тя. – Дори всички в двореца да умрат и аз да стана кралица, пак няма да го пуснат от работа. Вечно е толкова зает.
Макар че се шегуваше, усетих тъгата в думите ù.
– Но пък обича професията си, нали?
– О, да, определено. Просто ми е мъчно, че все е ангажиран и е така далеч от мен.
Не знаех какво друго да ù кажа по въпроса, затова върнах разговора към букета ми.
– Малко е прекалено, не смяташ ли?
– Не, прекрасни са.
Поклатих глава.
– При всички случаи трябва да ги преместим.
– Не искате ли да им се полюбувате? – попита Нийна, въпреки че веднага вдигна вазата.
– Не. Бюрото ми трябва за други неща.
Тя сви рамене и понесе огромния букет към приемната. Аз седнах на бюрото и опитах да се съсредоточа. Трябваше да съм изцяло отдадена на работата си, за да спечеля симпатиите на хората. А именно това беше главната ми цел – и Арън мислеше така.
– Почакай! – Гласът ми прозвуча малко по-силно, отколкото очаквах, и Нийна подскочи. – Върни ги тук.
Тя направи физиономия, но се подчини.
– Какво ви накара да размислите?
Погледнах букета и погалих няколко от цветчетата.
– Току-що осъзнах, че мога да съм владетел и любител на цветята едновременно.
Седма глава
Дойде време за вечеря, а аз се опасявах, че може да заспя върху чинията си. Вероятно никой нямаше да възрази, ако я пропуснех. Обикновено се хранехме тихо, освен ако аз не повдигнех някоя тема. Но като слязох на долния етаж и видях баба Сингър да замеря един от стражите с чантата си, осъзнах, че тази вечер нямаше да скучаем.
– На мен ли ще разправяш, че не можело да идвам по това време!
Тя разклати набръчкания си юмрук насреща му и аз прехапах устни, за да сдържа смеха си.
– Нямах това предвид, госпожо – отвърна уплашено стражът. – Просто казах, че е малко късничко.
– Кралицата ще иска да ме види!
Баба Сингър беше страховито същество. Ако по време на управлението ми се развихреше война, възнамерявах да изпратя нея на фронтовата линия. До седмица щеше да се върне, стиснала врага ни за ухото.
Влязох във фоайето.
– Бабо.
Тя веднага се обърна към мен и по лицето ù изплува благо изражение.
– О, ето го и безценното ми момиченце. По телевизията не си такава красавица. Виж се само!
Наведох се, за да ме целуне и по двете бузи.
– Благодаря... май.
– Къде е майка ти? Още когато разбрах, исках да дойда, ама Мей ми забрани да се пречкам.
– Вече е много по-добре. Ще те водя при нея, но защо първо не хапнеш, за да си отпочинеш от пътуването? – Махнах към трапезарията.
Като бях малка, баба живееше в двореца, но накрая ù писна мама да я обсипва с грижи и си тръгна. За да стигне дотук, трябваше просто да прекоси града, което ù отнемаше един час, но тя се оплакваше така, сякаш живееше в другия край на Илеа.
– Звучи прекрасно – съгласи се тя и застана до мен. – Виждаш ли, ето така трябва да се отнасяш с по-възрастни хора. С уважение. – Стрелна очи към клетия страж, който стоеше като ужилен, стиснал чантата ù в ръце.
– Благодаря ви, страж Фароу. Ако обичате, занесете багажа на баба ми в апартамента за гости на третия етаж. Онзи с изглед към градината.
Той се поклони и тръгна към стълбището, а ние влязохме в трапезарията. Няколко от момчетата бяха подранили и вдигнаха вежди, щом видяха майката на кралицата. Фокс веднага дойде да се представи.
– Госпожо Сингър, за мен е удоволствие да се запознаем – заяви той и ù подаде ръка.