Ейдриън пристъпи вътре, но трябваше да спре, стъписан от неочаквания хаос. Макар че хаос бе прекалено слабо казано. Изглеждаше, че в кабинета е вилняла вихрушка, ограничена единствено до рамките на помещението и за сметка на това изляла цялото си ожесточение тук. Стаята можеше да бъде определена като малък склад за чудатости.
Най-голямо пространство заемаха книгите. Техните лавици се простираха от пода до тавана. Площта им не се бе оказала достатъчна за библиофилията на стопанина, затова оставащите книги бяха струпани една върху друга в допълнителни колони. Някои от тях бяха рухнали върху пода — дебели томове, градивни блокове от някаква отдавнашна руина. Сред бъркотията личаха бутилки, буркани и стъкленици с най-разнообразен размер. Различни минерали, пера и сушени растения заемаха най-разнообразни места. В един от ъглите бе окачено изсъхнало гнездо на оси. Под него бе положена клетка с опосуми. Из кабинета имаше и други клетки, осигурили дом на птици, гризачи и влечуги. Помещението се изпълваше със съответстващите им звуци.
Тъй като не видя скрития маршрут, по който Аркадиус се добра до бюрото си, Ейдриън бе принуден да се оправя сам. С внимателни крачки той се отправи към катедрата.
Настанилият се на висок стол професор свали очилата си и започна да ги почиства с някакво парче плат, навяващо подозрения, че някога, на младини, е изпълнявало ролята на чорап.
— Виждам, че си получил писмото ми.
— Да, макар да не проумявам как ме е намерило. Бях в Мандалин.
— Древната столица на Източната империя. Как е там? Предполагам, че градът все още не е изчезнал.
— Поне отчасти.
— Да отговоря на въпроса ти: изпратих Трибиан Дивол да те намери. Той е изключително упорит и е родом от източните земи.
— И пак не виждам как е могъл да ме намери. И откъде си знаел, че се намирам в Калис.
— Магия.
— Магия?
— Баща ти не ти ли е обяснявал за способностите ми?
— Баща ми никога не говореше за теб.
Професорът понечи да каже нещо, но се отказа и кимна.
— Предполагам — рече той и отново се върна към почистването на очилата.
— Щом си магьосник, защо не излекуваш очите си?
— Сторено е. — Аркадиус върна очилата върху носа си. — Ето. Това е вече друго нещо.
— Но не е точно магия.
— Нима? Ако прострелям жабока Пинхас в клетката зад теб, това магия ли ще представлява?
— Не.
— Но ако щракна с пръсти и клетият Пинхас погине, можем ли да говорим за магия?
— Мисля, че в този случай можем.
— И каква е разликата между двата хипотетични случая?
— Нормалните хора не са способни да убиват жаби с едно щракване на пръсти.
— Близо до отговора. Същинският отговор: магия е, защото не знаеш как съм убил жабчето. Ако му бях дал отрова точно преди ти да дойдеш, а после щракнех с пръсти към него, действието ми пак ли би представлявало магьосничество?
— Не.
— Нека те попитам следното… По какъв начин очилата ми помагат да виждам по-ясно?
— Не зная.
— Магия! — Старецът се усмихна лъчезарно и надникна изпод очилцата си. — С напредването на възрастта започвам да виждам по-трудно. Не светът се е променил, а очите ми. Аз просто се възползвам от особеностите на извитото стъкло да изменя светлината. Именно това представлява магията. Наблюдения, съчетани с логика, знание и разсъждаване. Тези четири неща позволяват на магьосниците като мен да разбират природата. А това разбиране на свой ред им позволява да използват особеностите й. — За момент професорът замълча, сякаш заслушан в нещо. — Спокойно, Пинхас, нямам намерение да те тровя.
Ейдриън се обърна назад. Зад него действително имаше жаба в клетка. Междувременно професорът се бе заел да намества стола си.
— В твоя случай — продължи той — трябваше единствено да долепя ухо до земята и да се ослушам за слухове за велик воин. Познавах обучението, дадено ти от баща ти. А и след напускането ти самият той бе ми разказал за намеренията ти. Не беше трудно да заключа, че тези ти умения и желания биха гарантирали известността ти. Оказа се лесно да преценя местоположението ти.
Ейдриън кимна. Чувстваше се глупаво заради неразбирането си.
— Искам да ти благодаря за писмото и за това, че си се погрижил за бащините ми дела в мое отсъствие. Радвам се, че той е разполагал с човек, на когото може да разчита. Притеснявах се, че между двама ви е възникнало някакво неразбирателство.
— Двамата с баща ти бяхме стари приятели. Запознах се с него още преди ти да се родиш, някъде по времето, когато той се установи в Хинтиндар. С течение на времето възрастта започна да затруднява посещенията ми. Когато прекосяването на коридора се превърне в предизвикателство, дългите пътувания стават немислими. Така е… времето лети незабелязано.