— Не е нужно да се извиняваш за нещо подобно. И престани да се обръщаш към мен толкова учтиво. Наричай ме Ейдриън.
Пикълс го погледна шокирано.
— Аз съм ваш прислужник. Не мога да се обръщам към вас на малко име.
— А пък обръщения като сър ме карат да се чувствам неловко. Хората може да си помислят, че съм рицар.
Пикълс смръщи чело в размисъл. Подир миг усмивката се върна.
— Тогава ще ви наричам господарю Ейдриън.
И това не отговаряше на желанието на Блекуотър, но пък беше за предпочитане.
— Това място е удивително, господарю Ейдриън. Никога не съм виждал нещо подобно. Толкова е чисто. И изобщо не мирише на конски изпражнения или риба.
Споменаването на коне го накара да се сети за нещо. Танцьорка. Ейдриън съвсем бе забравил за нея.
— Трябва да подслоня кобилата си.
— Зная къде се намират конюшните — гордо заяви Пикълс. — Веднага ще се погрижа. Овен това трябва да върна тази книга.
Блекуотър забеляза изненадващо голям том върху леглото.
— Можеш да четеш?
Пикълс поклати глава.
— Не, но тази книга има много картинки. Професорът ми разреши да разглеждам всички книги от библиотеката, стига после да ги връщам обратно. Веднага отивам. Къде сте оставили коня си?
— Ще ти покажа.
— Не е нужно. Аз съм ваш слуга. Вие останете тук да си почивате.
Но Ейдриън нямаше подобно намерение. Тази зала прекалено много приличаше на казарма.
— Достатъчно мързелувах в последно време.
Слънцето бе изчезнало зад хълмовете и бе оставило единствено сиянието си. Някакво момче с дълга стълба под мишница се бе заело да запалва фенерите. Пикълс непрекъснато местеше книгата, която бе прекалено тежка за него.
— Да ти помогна ли? — попита Ейдриън.
— О, не! — Пикълс побърза да ускори хода си, за да докаже, че всичко е под контрол. А може би да достигне целта си преди ръцете му да са отказали.
Библиотеката се намираше в съседство със сградата, от която бяха излезли. Отърсилият се от първоначалното смайване Ейдриън бе започнал да установява, че различните сгради се отличават по височина.
Самата библиотека не беше особено голяма, но пък стените й бяха изцяло посветени на съхраняването на книги. Последните се оказаха много по-малко, отколкото Ейдриън бе очаквал; сред лавиците имаше множество празни места. Изглежда в момента студентите ги четяха.
Пикълс отпусна книгата си върху централната маса, където тя се приземи със звучен плясък.
— Готово! — изрече той с гласа на умиращ герой и на свой ред се отпусна върху плота. — От мен учен няма да излезе. — Пикълс бавно се изправи и погледна към Ейдриън. — Не проумявам как се справяте да носите тези мечове. Сигурно са много тежки.
— Лошите мечове тежат.
— Има лоши мечове?
— Също както има добри и лоши хора.
— Наистина ли? — Пикълс все още не изглеждаше уверен.
— Лошите мечове са излишно тежки, а добре изработените са леки и с добър баланс.
— Въпреки всичко се съмнявам, че бих могъл да повдигна меч.
Ейдриън изтегли късия си меч и протегна дръжката към него.
Момчето огледа оръжието със съмнение.
— Този меч не ми изглежда особено добър. Простете, господарю Ейдриън. Изглежда ми захабен.
— Видът често лъже.
Пикълс се усмихна още по-широко, посегна и обви ръце около дръжката. Когато боецът пусна оръжието, острието рязко отхвърча нагоре: Пикълс се бе напрегнал прекалено.
— Лек е. Не като перце, но много по-лек от очакваното.
— Малко повече от килограм.
Пикълс отдръпна едната си ръка и задържа оръжието само с десницата.
— Дори и това не се усеща.
— Заради баланса, за който ти споменах.
— А трябва ли да има тежест?
— За разкъсването на кожата не е нужно много. Бързината е за предпочитане.
Момчето направи няколко пробни размаха.
— Почти се чувствам като герой с това оръжие в ръка.
— Обичайно.
Пикълс протегна меча напред, за да погледне по протежение на острието му.
— Значи това оръжие е било изработено от майстор?
— Аз го направих.
— Вие, господарю Ейдриън? Наистина ли?
— Баща ми беше ковач. Отраснал съм край наковалнята.
Младият слуга бе придобил смутен вид.
— Моля да ме извините, господарю. Съжалявам за предишното си изказване.
— Мечът наистина е захабен. И грозен — грозен инструмент с грозно предназначение.
— Но този меч не е. — Пикълс посочи към огромното оръжие върху гърба на Ейдриън.
— Този не е моя изработка.
Блекуотър си взе оръжието обратно и го плъзна в ножницата, където то се прибра с рязък звук.