Или пък това не бе чак толкова невъзможно. Самият Ейдриън бе влязъл напълно необезпокояван, привлякъл вниманието единствено на онези младоци отвън. Ако качулатият бе пристигнал тук, на него биха обръщали още по-малко внимание.
— Вие кои сте? Не сте студенти.
Задалото въпроса лице бе познато на Ейдриън. Ангдън, баронският син, с когото се бяха сблъскали във фоайето.
— Гости — отвърна боецът. — Освен това с теб вече сме се срещали. Аз съм Ейдриън. За малко да се блъснеш в мен преди около час.
— А, да, малоумният пън, който не знаеше как да се отмества.
— Успял си да разбереш толкова много за мен само от едно сбутване?
— Да видим. Ти не се отдръпна, не знаеше къде отиваш… Да, струва ми се, че съм бил изключително прав в преценката си. А кое е това същество с теб?
Ейдриън не изпитваше симпатия към баронския син.
— Това е Пикълс.
— Пикълс? Що за име е това? — рече едно от останалите момчета.
Носителят на въпросното име се опита да се смали.
— Запомнящо се — жизнерадостно отвърна Ейдриън.
— Нелепо е, но е подходящо — отсече Ангдън. — И от чие гостоприемство се възползвате, та подяждате от нашата храна?
— Гостоприемството на професор Аркадиус. Впрочем, ти се оказа прав за Зорницата, само че бяла — допълни Ейдриън.
— За много умен ли се мислиш? Смяташ, че ще спечелиш нещо, като заемеш моята страна?
— Сметнах, че би искал да знаеш.
— Това вече ми е известно. Не ми е нужно мнението на някакъв си селски момък. Още по-малко ми е изтрябвало присъствието ти на тази маса. Така че те съветвам да си вземеш откраднатата храна и Пикльото и да се храните навън, където е мястото на жалки…
Пикълсовият пай полетя към лицето на Ангдън. Отдръпнатата чиния отнесе част от съдържанието със себе си. Останалото се задържа върху бузите на благородника. Случилото се би изглеждало изключително забавно, ако не беше дребната подробност за горещината на гозбата. Студентът изпищя и започна трескаво да чисти бузи.
Лицето на Пикълс също бе почервеняло, но без помощта на притопляне. Той бе скочил на крака, стиснал юмруци. Изглеждаше готов да се нахвърли върху крещящия благороднически син.
Ейдриън взе своята чиния, грабна Пикълс за ръката и се насочи към изхода. Останалите момчета бяха наскачали да търсят кърпи и вода, за да помогнат на приятеля си.
— Не трябваше да правиш това — каза Блекуотър на прага.
— Безкрайно сте прав. Трябваше да го халосам с крака на някой от столовете.
— Нямах това предвид. Ти трябваше да се оглеждаш и да ми пазиш гърба. Битките са мое дело.
При стълбището двамата забавиха ход.
— Няма значение — продължи Ейдриън. — Ще отидем в спалното помещение и там ще си поделим моя пай. И без това не бях гладен.
— Трябваше да ме оставите да го набия.
— Щеше да си докараш неприятности. Той е благороднически син.
— Не изглежда особено благороден.
— А и е по-едър от теб.
Пикълс кимна.
— Но аз съм по-корав от него.
— Той има много приятели.
— Може би. — Момчето спря и добави. — Но аз имам един, който струва повече от всички тях взети заедно.
Ейдриън не можа да сдържи усмивката си.
— Очевидно същото се отнася и за мен.
Глава 10
Оказа се, че Винсънт Куин, в чието легло Ейдриън прекарваше нощта, е дребен младеж. Или пък и нему се налагаше да спи със стърчащи от матрака нозе.
Околните кревати бяха заети със спящи. Това още по-силно затвърждаваше излъчването на казарма: сборище от множество мъже със съвсем малко вещи и готовност да пожертват живота си в името на поредния крал или херцог. Сам по себе си нелош живот, но живот без цел. Именно последното бе накарало Ейдриън да се откаже. Войникът представляваше колело, завъртащо се в отговор на нареждане и понесло чужд товар. За Блекуотър бе тягостно да изпълнява повелите на чужда воля, превръщаща го в обикновен инструмент.
Леглото на Пикълс се намираше някъде в края на редиците. Никой от студентите не бе разменял думи с тях, но и двамата бяха си спечелили множество погледи. Сред разменяните шепоти Ейдриън на няколко пъти бе доловил споменаването на месен пай.
Тукашните матраци отстъпваха на леглата в Колнора, но пак бяха за предпочитане пред спането на твърда и студена земя. Затова Ейдриън нямаше проблеми със заспиването.
Може би някакъв кошмар го бе събудил. Подобни видения често го измъчваха, макар че винаги оставаха незапомнени; единствено някакво неприятно усещане оставаше да го тормози в миговете подир разсънване.