Навън все още бе тъмно, небето едва бе започнало да сивее. Ейдриън отново затвори очи, но така и не можа да се унесе отново. Затова остана да лежи по гръб, загледан в дъските на тавана, заслушан в похъркването на съседа си по легло и замислен за качулатия. Може би кошмарът бе свързан с него.
Виждал ли си го в лице? Погледът му е студен. Мъртъв. Очи като тези са свикнали да съзират и раздават смърт.
В качеството си на войник Ейдриън разпознаваше удачните за отстъпление моменти. Тъй като разбра, че няма да заспи повече, той се надигна.
В противоречие с очакванията босите му крака откриха, че дъсченият под е студен. Бе очаквал, че пълното с тела помещение ще се е загряло от топлината им, но явно залата бе прекалено голяма.
За пръв път от два дни насам Ейдриън не се будеше сред дъжд, но пък му беше студено. Затова той побърза да навлече дрехите си. Поне те бяха изсъхнали.
Нямаше представа за времето — бе някъде рано сутринта. Пълният мрак на стаята бе започнал да изсветлява и да се накъсва. Равномерното дишане на спящите продължаваше да се носи, подчертано от моментното прошумоляване на одеяла.
Кошмарът го бе изпълнил с някакво напрегнато усещане, което накара Ейдриън да си окачи и мечовете (взел мерки против издрънчаването им). Когато се надигна от кревата, готов, някаква дъска изскърца под стъпката му. Един от студентите леко повдигна глава, а в следващия миг отново зарови лице сред възглавницата.
Коридорите се бяха превърнали в мрачни проходи, нашарени със светли петна. Боецът се отправи към главното стълбище, където спря и се загледа нагоре. В момента той се намираше на втория етаж. Качулката бе надничала от прозорец на третия етаж.
Дали е горе?
Трябваше да е изключително луд, за да смята, че убиецът е вървял подире му чак до университета. Още по-голямо безумие бе подозрението му, че качулатият се крие в самия университет. Но пък на борда на шлепа Ейдриън бе допуснал грешка. Тази грешка бе струваха живота на шестима.
Той пое нагоре по стълбите и забави ход при достигането на северния коридор. Там лампите не светеха — факт, който наложи почти сляпо придвижване с опряна до стената ръка. С този способ Блекуотър достигна края на коридора, където напипа врата. Въпросната изскърца почти беззвучно при отварянето си. Тя криеше зад себе си малко помещение — по-скоро килер — използвано за склад. В него се съхраняваха кофи, сандъци и дърва.
Срещу вратата се издигаше сводестият прозорец. Да, това бе същият прозорец — последен на третия етаж.
Ейдриън влезе вътре, за да надникне през прозореца. Огромният двор бе празен и притихнал. Боецът се опита да си представи себе си и Пикълс долу, край онази пейка с коня.
Тази стаичка бе склад.
Студентите не биха идвали тук.
Той има очи като на вълк, нали?
Същата сутрин Ейдриън остана да обикаля из коридорите като призрак. Сградата се оказа по-голяма и по-объркваща от очакваното. В един момент той възнамеряваше да събуди Пикълс, само че впоследствие се отказа. Скоро им предстоеше да отпътуват — за предпочитане беше момчето да се наспи.
В крайна сметка той се озова на първия етаж, където зърна огромната картина. От това място можеше да намери пътя до трапезарията. А дори и да не можеше, тракането на чинии щеше да го ориентира. Само неколцина ранобудни студенти, понесли книги, чакаха реда си за топла храна. За разлика от предишния ден, сега разговорите бяха водени единствено шепнешком.
— Как спа?
Гласът на Аркадиус бе висок, без да се съобразява с тишината.
Професорът се бе настанил близо до камината, чиито камъни не бяха съумели да изстинат през нощта. На масата пред него имаше чаша и празна чиния. Самият Аркадиус изглеждаше точно като снощи — с насочена във всички посоки бяла коса, защипали върха на носа му очилца и тъмносиня роба, понастоящем оръсена с трохи.
— Не зная. Свикнал съм просто да отпускам глава и да затварям очи.
Старецът се усмихна.
— Трябва да постъпиш тук. Обикновено студентите се нуждаят от месеци, за да се отърсят от старите си навици на необосновани предположения. Препоръчвам ти горещия сайдер. Сам по себе си не е много силен, но щипка канела го прави прекрасен за разсънване.
Ейдриън си взе чаша, а магьосникът го покани на масата си. Тялото на боеца веднага одобри разливащата се от камината топлина. Ароматната пара също се отрази благоприятно на лицето му.
Професорът се бе настанил в един от четирите кожени фотьойла, вероятно запазени само за преподаватели.