— Не можа ли да измислиш някакво по-приемливо решение от това да избиеш всички? — отвратено попита Аркадиус. — Знаеш какво е мнението ми по въпроса.
— А пък ти знаеш колко ме интересува мнението ти — отговори Ройс. — Искаше да ти го доведа жив, ето ти го. Радвай се. И ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, не аз започнах. Дебелият и младокът се опитаха да ме нападнат, докато излизах от трюма. Изглежда не им бе харесало, че съм разкрил тайната ти.
— А може би Себастиан и Юджийн просто са помислили, че ти си убиецът и са те нападнали от страх — каза Ейдриън. — Няма как да знаеш. Твоите обвинения са също толкова безпочвени, колкото и техните към теб.
— Гледах как жената убива лодкаря — отговори качулката. — Тя смяташе, че всички са долу, затова седна край него и започна да му се умилква и да се оплаква колко й е било студено. Онзи щеше да си откачи челюстта от усмивки. А тя издигна нож зад гърба му и му преряза гърлото. Само че не можа сама да го избута във водата, затова й се наложи да повика Самюел и Себастиан. Очевидно е вършила същото и във Вернес — сближавала се е с жертвите си, а после им е прерязвала гърлата. Останалите трима са пренасяли откраднатото. Нелоша система.
Ейдриън мълчеше, опитващ се да осмисли.
— В такъв случай ви съветвам да оставите колана ми.
— Моля?
— И да ми кажете какво става в действителност.
— Не ви разбирам.
— Аз също. Точно това е проблемът. Съпругът ви не е мъртъв, нали?
Самият той бе усещал, че нещо не е наред. Жена, току-що изгубила съпруга си, не би го канила тъй недвусмислено в стаята си. Освен това беше странен начинът, по който всички бяха настоявали във вината на качулатия, макар да не разполагаха с доказателства.
След още един момент размисъл Блекуотър прибра мечовете си.
— Да разбирам ли, че той ще кротува? Вече да слизам ли?
— Да, сигурен съм, че вече е безопасно — отвърна Аркадиус. — Нали, Ейдриън?
Запитаният кимна.
Ройс се смъкна без никакво усилие. Той все така се задържаше настрана и не сваляше качулката си, но по време на раздвижването последната се бе смъкнала леко назад, откривайки малко повече от лика му. Кожата му действително се оказа изключително бледа, чертите му бяха остри, а очите гледаха със студен и пресметлив поглед.
Ейдриън си припомняше колнорските събития.
— Как успя да накараш цял шлеп да изчезне?
— Не съм. Просто го пуснах по течението. Няма и пет минути работа. А после отидох да поговоря със собственика. Убедих го да каже на Малет, че този ден не се очаква да пристига шлеп. Сигурен съм, че в този момент лодката отдавна е намерена. Шерифът сигурно също е дочул и се пука от яд, че не те е послушал.
— Чакай малко, ти си убил и Андрю. И той ли е бил замесен с останалите измамници?
Ройс поклати качулка.
— Не. Само че не върви да убиеш четирима и да оставиш свидетел. Просто не е професионално.
— Мен си оставил жив.
— Теб ми беше възложено да защитавам.
— Не бива да убиваш невинни, Ройс — мръщеше се професорът.
— А пък ти не бива да очакваш да те слушам!
— Ами Били Бенет? И него ли се върна да убиеш, след като ние с шерифа си тръгнахме? За да скриеш следите си?
— Не съм оставял никакви следи.
Магьосникът въздъхна.
— Сам съм си виновен. Трябваше да се досетя, че ще се случи нещо подобно. Ройс не е особено… общителен, ако мога така да се изразя. Но приказките няма да променят нищо. Мисля, че е време да се насочим към същинската цел на тази среща.
— А тя е? — осведоми се Блекуотър.
Старецът отново свали очилата си, за да ги почисти (със същото чорапче, което явно държеше върху бюрото си). Или напрежението бе замъглило лещите, или този му жест притежаваше някакво успокояващо влияние, като огризването на ноктите или — в Ейдриъновия случай — пиенето до забрава.
— Баща ти ме помоли да се погрижа за теб подир завръщането ти. Той очакваше, че ще си изпаднал в подобно състояние.
— Моето присъствие наложително ли е? — попита Ройс.
— Всъщност да, защото става дума за нещо, което засяга и теб. — Професорът отново се обърна към Ейдриън. — Както казах, обещах му да ти помогна в намирането на цел.
— И какво загатва бездънната ти мъдрост?
— Подобна острота не е нужна. — Макар и без очила, старецът наклони глава в идентичен ъгъл на укор.