— Съжалявам. Той ме изнервя. — Ейдриън кимна към Ройс.
— Това е обичайното му излъчване. Ще свикнеш.
— Не възнамерявам да развивам подобна устойчивост.
— Точно за това става въпрос. Доведох ви тук, защото искам да станете партньори.
И двамата рязко се обърнаха към него.
— Не говориш сериозно — каза Ройс.
Ейдриън бе започнал да се смее.
— Дори не си го помисляй.
— Страхувам се, че си го мисля и говоря напълно сериозно. И двамата се намирате в задънена улица. Макар да притежавате уникални умения, и двамата не знаете какво да правите с живота си. Аз съм наставник. Свикнал съм да работя с млади умове и мога да ви кажа, че нито един от вас не е готов да се изправи срещу света. Но заедно това може да се промени. Просто казано, смятам, че двамата ще оказвате ползотворно влияние един върху друг. Освен това се нуждая от помощ за специфична задача, чийто успех би бил постижим единствено от вашите съчетани усилия. Надеждата ми е, че след като оцените ползите от уменията на своя партньор, двамата ще преминете към по-дълготрайно сътрудничество.
Ройс пристъпи напред, с което си спечели неволното възхищение на Ейдриън — качулатият се придвижваше с лекота сред вещите.
Дребният мъж впери обвинителен поглед в магьосника и процеди, протегнал пръст:
— Казах ти, старче, той не ми е нужен. Не ми трябва партньор, за да се справя със задачата. А ако исках партньор и търсех такъв, щях да искам човек, умеещ да се прикрива, притежаващ финес и поне известен интелект.
— Убеден съм, че Ейдриън притежава всички тези качества, а също и други, които ти не изброи. Що се отнася до онези умения, които той не притежава, ти ще трябва да го обучиш.
— Той не ми е нужен.
— Аз смятам другояче.
— Ти си глупак.
— Не забравяй обещанието си, Ройс.
Изпод дръпнатата назад качулка изникна черна коса. Той се оказа по-млад от преценката на Ейдриън, само няколко години по-възрастен от него самия.
— Ти обеща, че става дума само за една задача. Няма да се наложи да го влача след себе си цял живот.
— И ще изпълня думата си.
— Сигурен ли си?
— Да.
— И това е всичко? Щом приключа, отървавам се и от двама ви?
— Ако и тогава все още желаеш това. — Професорът върна очилата обратно на носа си и отпусна сключени ръце върху плота на бюрото си. Приличаше на човек, доволен от току-що направения залог. — Макар да се надявам, че ще наминаваш да ме видиш.
— Ами ако той се остави да го убият? Не мога да поема отговорност за глупостта му.
— Съответно аз и не очаквам това от теб. Но ще настоя да се отнасяш към него справедливо и да му предоставиш възможност да се прояви. Никакви саботажи.
Ройс погледна към Ейдриън и се усмихна.
— Съгласен.
— Нямам представа за какво говорите — каза Блекуотър. — Дойдох тук, за да взема оставеното от баща ми. Вече приключих с това, така че си тръгвам.
— Тръгваш си. И накъде ще се отправиш? — поинтересува се Аркадиус. — Имаш ли някаква представа? Идея какво ще правиш с живота си, макар и мъглява? Ти искаше да знаеш и другата половина от предсмъртното желание на баща си.
— Ако ще кажеш, че то е включвало партньорство с… — Боецът посочи с палец към Ройс.
— Всъщност, да.
— И очакваш да ти повярвам?
— Защо не? Ти повярва на всичко, което Вивиан и момчетата й ти надумаха — вметна Ройс и зае предишното си място под гнездото на оси. Но този път качи краката си върху сандък с надпис: Опасно! Да не се отваря до пролетта.
— В случая не ми помагаш, Ройс. — Магьосникът се приведе напред във вече познатия жест. Само че този път очилцата бяха заели обичайното си място върху носа. Защо ги носеше, след като никога не поглеждаше през тях? — Но това е истината. Нима наистина мислиш, че баща ти те е обучавал по такъв начин, за да те направи ковач в Хинтиндар?
— Това бяха думите му.
— Това е казвал на едно малко момче, копнеещо за слава. Останалата част от историята е пазел за по-късно, само че момчето избягало и така не я доизслушало.
— И каква е въпросната истина?
— Само в партньорството с Ройс ще можеш да я откриеш.
— Или пък самият ти ще ми я кажеш.
— Ако беше толкова просто, баща ти щеше да ти е казал отдавна. Като всички дълбоки истини, до тази ще трябва да достигнеш сам. Нямам представа какво би могъл да ти каже Данбъри. Но зная, че той те смяташе за прекалено голям оптимист, за прекалено наивен. А Ройс… Трудно е да го приравниш към подобни качества. При последната си среща с баща ти му споменах за Ройс. Идеята за партньорството беше негова; това беше последното му желание: ако някога се завърнеш, да ви запозная. Изглежда той смяташе, че Ройс ще може да ти предостави последната част от пъзела, онази, която самият Данбъри не е успял да ти предаде. Приеми това за последния пилешки тест, чиито ползи може да не осъзнаеш веднага. — Възрастният човек прокара палец и показалец край устата си. — Подозирам, че изпитваш съжаление за начина, по който си напуснал дома си. И може би вина. Това е последният ти шанс да успокоиш това чувство. Това е вратата, която баща ти е оставил отворена. Освен това не искам от теб да се бракосъчетаваш с Ройс, просто да приемеш тази задача.