— Каква задача? — попита Блекуотър.
— Трябва да ми донесете една книга. Става дума за дневник на един от някогашните тукашни преподаватели.
— Иска да каже, че трябва да откраднем книга. — Ройс бе взел някакъв дълъг мечешки резец и го премяташе из ръцете си.
— По-скоро да вземем назаем без разрешение — разясни професорът.
— Тогава какво пречи просто да поискаш да ти я дадат да я прегледаш? — попита Ейдриън.
— Боя се, че това не е възможно. Първо, тази книга се смята за ерес. Второ, собственикът й не е склонен да заема нещата си. Той е прекарал целия си живот в изолация.
— За кого говорим?
— За главата на нифронската църква. Негово върховно преосвещенство патриарх Нилнев.
Ейдриън избухна в смях.
— Патриархът?
Старецът не се бе присъединил към смеха му.
— Доколкото зная, патриархът винаги е само един.
Блекуотър продължаваше да се смее и да клати глава. Дори започна да се разхожда в кръг, макар да му се налагаше да отбягва книгите по пода.
— Наистина ли трябваше да си правиш толкова труд да измисляш повод?
— Какво искаш да кажеш?
— Не можа ли просто да поискаш да ти смъкнем луната? Или пък да отвлечем дъщерята на бог Марибор?
— Марибор няма дъщеря — напълно сериозно отвърна Аркадиус.
— Аха. Затова значи си се спрял на книгата.
— Започвам да го харесвам. — Ройс се усмихна.
— А пък аз все още ти нямам доверие — отбеляза боецът.
Чернокосият кимна одобрително.
— Това е най-умното нещо, което си изричал до този момент. Може би си прав, старче, аз наистина му се отразявам добре.
— Това не е шега, Ейдриън — хладно каза професорът. Това бе първият път, в който той демонстрираше тази черта от характера си. — Ройс подготвя тази задача от месеци. Той е уверен, че успехът е напълно постижим.
— Действително е така, но само ако действам сам. Замисълът не включва партньор, особено рапон като него.
— Присъствието на Ейдриън е задължително условие.
— В такъв случай ще си останеш без книгата.
— Така да бъде. Но тогава дългът ти към мен остава. Ако искаш да се отървеш от това си задължение, ще трябва да платиш исканата от мен цена: да изпълниш задачата според моите условия.
— Каква е тази прословута книга? — вметна Ейдриън.
— Дневникът на Едмънд Хол.
По някаква причина боецът бе очаквал, че ще чуе познато заглавие. А всъщност тези му очаквания бяха напълно неоснователни. Макар че баща му го бе научил да чете, Ейдриън не бе разлиствал много книги.
— И какво я прави толкова специална?
— Две неща. Не само, че тя има едно-единствено копие, но и поне доколкото аз мога да преценя, е имала един-единствен читател.
— Патриархът? — отгатна Блекуотър.
Възрастният човек кимна.
— Говори се, че Едмънд Хол е открил руините на древен Персепликуис. Веднага подир завръщането си бил арестуван. И той, и книгата му били затворени в Ерванон и никога повече не били видени. Тъй като от този момент са изминали повече от сто години, не мисля, че бива да таим някакви надежди за господин Хол. Но книгата може още да си е там, редом със съкровищата на Гленморган.
— И за какво ти е изтрябвала?
— Това вече е моя работа.
Ейдриън все още изпитваше любопитство, но можеше да види, че последващите въпроси на тази тема не биха постигнали нищо.
— Не виждам какво общо има това с мен. Аз нищо не разбирам от кражби.
— Отлично казано — каза Ройс. — Защо настояваш толкова за идването му?
Магьосникът се обърна към него.
— Ейдриън е отличен боец. А аз смятам, че планът ти е уязвим, защото се осланя единствено на промъкване и прикриване. Ако нещо се обърка, ще ми благодариш, задето съм те убедил да го вземеш със себе си.
Ройс хвърли скептичен поглед към пробутвания му партньор.
— Той изобщо няма да се справи с изкачването.
— Изчакване? — каза Ейдриън.
— Съкровищницата се намира на върха на Короносната кула — обясни професорът.