За нея Ейдриън вече бе чувал. Дори и хинтиндарските фермери бяха чували за Короносната кула, единствен остатък от някакъв древен и легендарен замък.
— В добра форма съм. Няколко стълбища няма да ме убият.
— Кулата е изключително добре охранявана. Единствено изкачващ се по външната й страна би могъл да се промъкне вътре — отвърна Ройс. Той продължаваше да си играе с мечия зъб.
— Чувал съм, че била висока.
— Най-високата постройка, издигана от човешка ръка — отвърна Аркадиус.
— Значи да си взема обяд?
— Тъй като ще тръгнем подир залез и ще се катерим цяла нощ, по-добре си вземи вечеря — посъветва го Ройс.
— Шегувах се.
— А аз говорех сериозно. Както и да е, от теб ще искам само едно.
— Какво?
— Когато полетиш надолу, падни тихо.
— Цялата задача ще ви отнеме не повече от два дни — увери го професорът. — Отивате, вземате книгата и после оставаш свободен да живееш живота си, знаейки, че си сторил всичко, което баща ти е поискал от теб. Какво ще кажеш?
— Ще си помисля.
Дъждът от последните няколко дни бе отстъпил място на чисто есенно небе. Ясно и синьо, от онези небеса, които бяха невъзможни заради лятната омара. И каквито Ейдриън не бе съзирал в продължение на почти две години. В джунглата човек рядко можеше да види небето или хоризонта. Редките открити пространства бяха обгърнати в пара.
В родното си село подобен ден Ейдриън би прекарал над наковалнята заедно с баща си, а после двамата щяха да се дуелират. Накрая младежът щеше да се отправи към любимия си дъб на хълма, за да се отдаде на размисли. Щеше да се взира в безкрайната синева и да си представя себе си като благороден рицар, завръщащ се от битка — победил, разбира се — и как лорд Балдуин го приветства на трапезата си. Там Ейдриън щеше да отстъпи пред неспирните увещания и да разкаже за храбрите си дела: как убил звяра, спасил кралството и спечелил сърцето на красивата принцеса. Той бе виждал този образ съвсем ясно, като отражението върху спокойно езеро. Също като въпросното отражение, образът бе изчезвал при всеки опит за посягане към него.
А мечтата бе погинала необратимо в деня на първата му битка. В деня, когато бе убил брадатия.
Безброй други щяха да последват тази жертва, но лицето на мъжа продължаваше да изниква из кошмарите на Ейдриън. Никакви пилета не бяха могли да го подготвят за това. Подир това убийство мечтите за геройски дела и благородство бяха изгубили блясъка си. Небето бе престанало да изглежда по същия начин, изчезнало под бликането на друг, по-ярък цвят.
Днес Ейдриън отново се намираше под същото есенно небе. Бащата, който бе забранявал опитите му за слава, бе мъртъв. Въпреки това професорът беше прав: Ейдриън нямаше представа какво да прави с живота си. Някога бе смятал, че знае. Мечтата, за която бе копнял, бе ясна като небето и съвсем проста.
Не мечта… а обещание.
Наистина му се струваше, че това е така. Но можеше ли да спазва обещание, което бе дал на себе си преди толкова много време? Даже не на себе си, а на едно дете, чиято невинност бе погинала много отдавна.
Ейдриън се отправи към конюшнята, за да потърси Пикълс. Не бе го намерил в спалното помещение, нито в столовата. Конете оставаха последен вариант за търсене.
Там той завари Танцьорка прилежно почистена, изчеткана и нахранена. Дори краката й бяха изчистени от калта. Но и тук нямаше следа от Пикълс.
— Знаех си, че ще те намеря тук. — Влизащият професор все още бе заслонил очите си с ръка.
— Ти изобщо някога преподаваш ли?
— Непрекъснато. — Магьосникът се усмихна. — Току-що приключих лекцията си по висша алхимия, много моля. И се надявах да открия какво правиш ти.
— В превод това означава, че искаш да узнаеш дали ще приема последната молба на баща си?
— Нещо такова.
— Кой е този Ройс…
— Мелбърн.
— Ройс Мелбърн. — Ейдриън си припомни шериф Малет. Дали той можеше да определи характера на даден човек по името?
Магьосникът се усмихна.
— Той е кученцето на прословут ловджийски пес, което е било бито жестоко от всеки свой господар. Той е къс самородно злато, но непрекъснато ще те подлага на изпитания. Ройс не се сприятелява лесно и не улеснява сприятеляването. Не се разгневявай. Той точно това очаква и иска. Ще иска да те прогони, но ти не се поддавай. Вслушвай се в него. Доверявай му се. Това той няма да очаква. Ще трябва да бъдеш много търпелив. Но ако успееш, ще си спечелиш приятел за цял живот. Един от онези приятели, които доброволно биха се отправили в пастта на дракон, ако ги помолиш.