— Ще откриеш, че той притежава скрити качества, като всички нас. Освен това той ще ти повлияе положително.
— Не виждам как. Вече зная как да убивам. Или очакваш, че той ще ме научи как да се отърва от съвестта си?
— Не. Но ти си напуснал дома си преждевременно, преди баща ти да е приключил с обучението ти. Подир това си живял сред военни лагери. Това е изолирано съществуване, вид изкривен микрокосмос, който не съответства на същинската реалност. Истинският свят не се подчинява на военни правила. Онези неща, които Данбъри и казарменият живот са вложили у теб, в действителност са блед и неточен образ на онова, което ти предстои в действителност. Ти все още не познаваш света. Все още не си разбрал как стоят нещата сред него. Никога не си се изправял срещу хищничеството му. Ройс е прекалено циничен, а ти си прекалено доверчив.
— Не съм.
— Едва не си намерил смъртта си на онзи шлеп. Вече дължиш живота си на Ройс. Фактът, че той е видял неща, които на теб са убягнали, е доказателство, че ти имаш какво да научиш от него. Ройс умее да оцелява. Ако мога така да се изразя, ти никога не си съзирал звяра, а Ройс е прекарал целия си живот в стомаха му, без да бъде погълнат.
А тъй като самият той си е избрал изключително опасна професия, уменията, които си придобил от баща си, биха могли да му бъдат от полза. Един партньор не би му бил излишен. Колкото и да е умел, Ройс няма очи и на гърба си. — Професорът отпусна ръце върху бедрата си. — По-рано ти спомена, че идеята за връщане към войнишкия живот те отвращава. Уморил си се от битки, но те са нещото, което умееш най-добре. Какво ще правиш? Открива ти се прекрасна възможност. Убеден съм, че Ройс ще ти предложи насока и множество възможности да проявиш талантите си.
Ейдриън спря и този път остави четката. До този момент той бе смятал, че старецът просто отгатва. Страшно добри отгатвания, но пък той бе умен. Човек, използващ думи като микрокосмос, не можеше да бъде глупав.
Но сега старецът загатваше, за да покаже, че знае повече, отколкото казва. Може би неговият пратеник се бе завърнал преди Ейдриън? Или бе изпращал доклади? Няма да повярваш какви ги върши тук хлапето? Да, мога да го намеря. Фасулска работа. Може би затова бе споменал тигъра. Това не трябваше да го безпокои. Не трябваше. Аркадиус не беше баща му, а някакъв стар познат, отбивал се преди години.
Завърналата се вина отново притисна гърдите му. Новината за бащината смърт го бе шокирала, но и бе съдържала в себе си частица облекчение: вече нямаше да му се налага да разказва за случвалото се след бягството си. Смъртта на Данбъри бе отворила вратата за завръщането на Ейдриън. Но последният се бе чувствал виновен, защото тази му свобода бе закупена с живота на баща му. Вестта се бе превърнала в наказание. А наказанията трябваше да бъдат забравяни. Ейдриън бе смятал, че оставя миналото си в Калис. Изглеждаше, че професорът разполага с частица от него.
— Като говорим за доверие, нямам намерение да повярвам как последното желание на баща ми било да се сдружа с качулатия, за да открадна книга. В действителност ти изобщо не си му споменавал за Ройс, нали?
— Всъщност, споменавах. Неотдавна бях открил Ройс, затова двамата подробно обсъждахме проблемите, на които се натъквах. — Старецът предпазливо се изправи. — Иначе си прав: не сме обсъждали план, в който синът му става съучастник в открадването на книга. Данбъри прекалено приличаше на теб, за да одобри кражба. Задачата, която поставям пред теб, е изцяло моя идея. Но баща ти споделяше моето мнение, че ти би могъл да научиш много от работата с Ройс, също както Ройс би могъл да научи много от теб. Ако така ще ти бъде по-лесно, приеми това за обезщетение за услугата, която направих на баща ти, поемайки грижата да ти предам амулета.
— Очакваш да ти заплатя за услугата?
— Ако това ще те накара да си сътрудничиш с Ройс, да. Тази мисия е изключително важна за мен.
Поне в това отношение Ейдриън оставаше уверен, че професорът казва истината. Това означаваше, че самият той би могъл да спечели нещо на свой ред.
— Ами Пикълс?
— Моля?
— Щом ще се захващам с това, искам той да остане тук и да получи образование. Шанс да постигне нещо в живота. Не се съмнявам, че ти лесно би могъл да уредиш нещо подобно.
Старецът облиза устни, поглади брадата си и започна да кима.
— Ще говоря с директора. Мисля, че ще успея да го уредя.
— За постоянно. И само в замяна на тази задача?
Подир миг колебание професорът се усмихна.
— Абсолютно.
Глава 11
Куката се откачи за пореден път.