— Именно. Силата не се натрупва сама или чрез прости движения. Нужна е тежест. Съпротивление. Предизвикателство. Баща ти е бил ковач. Сигурно знаеш как се обработва метал?
— Метал?
— Да. Какво правеше той?
— Първо нагряваше метала, а после му придаваше форма.
— А ако искаше да изработи меч? Хубав меч, остър и стабилен? Какво правеше тогава?
— За начало ти трябва добър метал, с точното съотношение на въглерод и желязо. После започваш да го прегъваш.
— Защо?
— Това разслоява желязото и въглерода равномерно. Така се създава устойчивостта, нужна за остър ръб.
— Колко гореща трябва да бъде пещта?
— Много. Освен това металът трябва да остане сред огъня дълго време, докато не получи съвършения златист цвят.
— Ти самият също си изработвал мечове, нали?
— Да, изработвал съм оръжия за себе си.
— Би ли казал, че изработването на хубав меч е приятен процес?
— Приятен? — Ейдриън се замисли. — Не бих казал. Изключително трудоемко е и понякога може да бъде същинско мъчение. Отнема и много време, а човек няма как да бъде сигурен, че е успял, докато не го потопи във водата, за да го закали. Едва тогава проличава колко добре са се съчетали желязото и въглеродът.
— Някога замислял ли си се как се чувства самият меч?
Ейдриън го погледна объркано.
— Мечът? Не.
Професорът отново се върна към храненето на животните.
— Затова е по-лесно да бъдеш ковач.
Минаха два дни, а Ройс все още работеше над ремъците. Но пък Ейдриън нямаше нищо против, защото не бързаше. От работата на натрапения му партньор щеше да зависи собственият му живот, така че Блекуотър в никакъв случай нямаше да настоява за претупване.
Но пък това го бе оставило да скучае. Глезенът му се нуждаеше от почивка, само че времето бе прекалено хубаво, за да бъде прахосвано по такъв начин.
Сега той бе излязъл на двора и разглеждаше огромната статуя. От досегашния си престой бе научил, че тя изобразява Гленморган Първи. Той почти успял да обедини всички човешки владения подир рухването на старата империя. Разположил столицата си в Ерванон, където построил огромен дворец. И освен това се нагърбил с изграждането на университета.
Последното интригуваше Ейдриън: струваше му се интересно, че един завоевател е създал и център на знанието. В момента той оглеждаше лицето му. Смяташе, че би му допаднало да познава такъв човек.
— Можете ли да четете? — попита Пикълс.
Ейдриън отговори утвърдително, все още загледан в статуята.
— Баща ми ме научи — продължи той. — Защо…
Той се обърна към момчето, за да види, че лицето му е подпухнало. Едното му око почти бе затворено, а горната устна се бе подула.
— Ангдън?
— Оказахте се прав за приятелите му. — Пикълс предпазливо се настани на тревата. Там се облегна на основата на статуята и бавно си пое дъх.
— Останалите държаха ли те?
Пикълс поклати глава:
— Определено възнамеряваха, но не се наложи. Той е много по-силен от мен.
— Вижда се.
— Това важи за всички им.
— Благородниците започват да се обучават от малки. — Ейдриън пробно раздвижи глезена си. Не усети никаква болка, само смътно неприятно усещане. — Защо питаше дали мога да чета?
— Бихте могли да научите и мен. Никога не съм виждал толкова много книги.
— Точно сега би се затруднил да четеш. Много ли те боли?
— Нищо ми няма.
— Ама разбира се. Може би ще бъде по-добре да те науча да се биеш, а не да четеш.
— Желанието ми беше свързано с това. — Пикълс опита да се усмихне, но болката му попречи. — Вече съм решил как ще надвия Ангдън.
— Наистина ли?
Момчето съзаклятнически се приведе към него.
— Ако стана успешен търговец, ще натрупам купища злато, ще пътувам в скъпа каляска, ще се обличам в най-скъпа коприна и ще живея в истински дворец. Със собствени усилия ще постигна и надмина онова, което той получава без никакво усилие. Ангдън може и да носи благородническа титла, но аз ще живея благороднически живот. Ако се науча да чета, бих могъл да стана като онези могъщи люде от Вернес.
— Виждам, че си разговарял с професора.
— Малко.
— С него не е възможно да поговориш малко.
— Ще ме научите ли? В замяна съм готов да се откажа от възнаграждението, което сте възнамерявали да ми дадете.
— Разбирам. В такъв случай имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че за да постигнеш всичко онова, което изброи, ще трябва да положиш много повече усилия. А добрата: намираш се в едно от най-прословутите учебни заведения.