Тъй като Рейнър Грю охраняваше извора на живителен алкохол, това го превръщаше в негласен владетел. Той не само притежаваше единствената пивница във въпросната част на квартала (двамата с Уилърд варяха пивото направо долу в мазето): кръчмата му служеше за местна игрална зала. А допреди седмица — и като публичен дом.
По някакъв начин Гуен бе закътала пари. Много пари. Разрешителното да се нанесе в тази сграда сигурно бе струвало поне една златна монета. Разбира се, тя все още не бе утвърдила тамошната си позиция. А Грю, като всеки владетел, не изпитваше склонност да се разделя дори с едно късче от кралството си. Той не беше диктатор, просто прагматичен човек. И реши да докаже това.
— Като се върна, бъчвите да са пълни — заяви той. — И да не забравиш да поставиш подложките правилно. Омръзна ми да местя бъчви, които се оказват още пълни. Вчера едва не се изгърбих с една.
— А ти къде отиваш?
Внезапният Уилъров интерес му напомни за любопитно куче, душещо подир стопанина си.
— Никъде. Захващай се за работа.
Вън слънцето грееше по-силно от очакваното. Неотдавнашният дъжд бе загатнал предсрочно пристигане на зимата, но изглежда боговете бяха решили да се шегуват. Не можеше да се каже, че Грю е страстен последовател на нифронската църква, но това не означаваше, че той не е религиозен. Напротив, той се считаше за много по-набожен от всички останали, защото вярваше в десет пъти повече божества. Всеки ден той се молеше на бога на светлата бира (и смяташе, че е един от малцината осъзнаващи разликата между въпросния бог, брат му, повелител на тъмното пиво, и безскрупулната им сестра, винената богиня). А неотдавна му бе хрумнало, че богът на комара, когото той свойски наричаше Уолтър, по съвместителство отговаря и за климатичните прояви: издаваше го същата непроницаема произволност. Днес Уолтър се намираше в отлично настроение. Това идеше да покаже, че двамата с Грю често се намираха на противоположни полюси.
Грю прекоси набраздената от засъхващи коловози улица и се приближи до Гуен, която все още оставаше с гръб към него, покачена върху двуколката. Роклята й изглеждаше нова и чиста.
Жената се обърна неочаквано и се сепна при вида му, с което прекъсна и неговите размисли — а те засягаха произхода на парите, отишли за закупуването на въпросната одежда.
— Грю! — изненадано възкликна тя. Сякаш присъствието му пред собственото му заведение представляваше някакво необяснимо събитие.
— Да не си ме смятала за мъртъв?
— Не, разбира се. — Тя се отдръпна назад, опирайки се в другата ритла на колата. Бе закупила място точно срещу него, а сега се опитваше да се отдалечи.
— Какво строиш, момиче?
— Публичен дом.
Тя изрече думите тихо, с леко колебание и засрамен глас. Като дете, готвещо се да влезе в пивница с откраднатата щастлива монетка на баща си.
— Откъде си намерила толкова пари?
— Спестявания.
— Разбирам. — Грю кимна и пристъпи край количката, за да огледа строежа. Сякаш не бе го наблюдавал от прозореца си в продължение на дни. — Изглежда ще стане прекрасно място.
— Благодаря ти — с видимо усилие изрече тя.
— Как така не се отби да ме попиташ за моето мнение?
— Не мислех, че е необходимо.
— Нима? Сметнала си, че един бардак срещу моето заведение не би представлявал грижа за мен?
— Мислех, че би одобрил. — Тя лъжеше; личеше по тихия и изпълнен с надежда тон. Та нали самият той някога, преди много години, се бе оправдавал със същия глас. — Подобно място би привлякло повече посетители насам. А ние ще се погрижим те да остават жадни. Това би се отразило добре за бизнеса ти.
Дразнеше го, че трябва да извива глава назад, за да гледа към нея от ниското. Освен това наглият Уолтър бе разположил слънцето точно зад главата й, за да го накара да присвива очи, непривикнали към незацапана дневна светлина.
— Виждам, че имаш големи идеи. Но ти пак си оставаш курва, моята курва, а това е моята улица. Нищо не се случва тук без моето одобрение. А в случая аз не съм го давал. Хубаво е, че ти и останалите си починахте, получихте възможност да разгледате града. Наистина смятам, че имахте право да постъпите така. Действително бе добре, че се отдалечихте от станалото с Ейвън. Почивката се отрази добре на всички. Но е време тази глупост да спре. Аз съм търпелив човек, само че вие ми струвате пари. И прахосвате пари за глупости. Сега искам да изпратиш дърводелците да си вървят по пътя и да събереш момичетата обратно в „Главата". Днес се чувствам уморен, така че, ако действаш бързо, ще проявя голяма склонност да забравя станалото. И дори може да ти позволя да задържиш онова, което си заработила върху новичкото легло. Но ако продължаваш да ме караш да чакам, ще те запозная с новия си колан.