— Никога няма да се върнем, Грю.
Тя каза това по-високо, с нов глас, който не звучеше като нейния.
— Не ме предизвиквай, Гуен. Харесвам те. Наистина те харесвам. Но няма да позволя една от курвите ми да се надува. Или ще правиш каквото ти казвам, или ще се случи нещо, което ще накара Ета да изпитва съжаление за теб. И слез от проклетата двуколка.
Гуен не помръдна, което само го вбеси още повече. Той се опитваше да се държи мило, да си затвори очите за глупостта й. А наместо да осъзнае жеста му и да изпита благодарност, тя му се опълчваше насред улицата, право пред проклетите дърводелци. Но Грю нямаше намерение да търпи повече унижения. Той й бе предоставил шанс. Всъщност не си бе взел нов колан, но когато приключеше с нея, определено щеше да му се наложи да си вземе един.
Кръчмарят понечи да се покатери вътре, но нечия здрава ръка го сграбчи за тила и го запрати назад. Грю се стовари по гръб, при което здравата хласна махмурлийската си глава на пътя.
— Това е моята кола, Рейнър. Пипнеш ли я още веднъж, ще ти извия вратлето.
Макар Уолтър отново да му блестеше в очите, Грю успя да различи силуета на Диксън.
— Това се отнася и за товара й — продължи онзи.
Рейнър Грю се изправи на крака и се поизтупа. Гърбът му мокрееше: беше се натъкнал на локва.
— Току-що направи голяма грешка, коларю.
В отговор Диксън направи крачка напред. Грю отстъпи.
— Вече знаеш, че предложих да се разберем човешки. Бях склонен да забравя всичко, но ти беше тази, която отказа — каза Грю на Гуен. — Запомни това.
Дърводелците бяха спрели да работят и го наблюдаваха. Останалите курви също надничаха навън.
— Всички запомнете това — продължи пивничарят.
Девет часа по-късно Рейнър Грю все още изпитваше болка от натъртването. И откриваше нови и нови места, където калта бе съумяла да се просмуче по време на краткия му престой на улицата. Той отново се бе върнал в пивницата си — мечката се бе оттеглила в пещерата си, за да оближе рани и наточи зъби. През цялото това време той бе размишлявал.
Бе се разположил на маса близо до тезгяха и се стараеше да не поглежда към вратата. Налагаше си тази забрана по подобие на онзи принцип, според който сложената да кипне вода никога не го правеше под очакващия поглед. Освен това всяко движение пораждаше болка. Грю вече не беше първа младост, а всяко падане носеше известен риск. Бе извадил късмета да избегне евентуални сериозни травми. Но репутацията му оставаше пострадала.
Станалото бързо щеше да се разчуе из града, да се разтече с готовността на пикоч. Грю вече не коли и беси на „Капризна". Позволява на някакви си жени да го унижават. Собствените му курви го блъскат в калта и му се смеят в очите. Самият той не си спомняше нечий смях, дори усмивки не бе забелязал. Гуен дори бе изглеждала ужасена при падането му, но това нямаше значение. Впоследствие сигурно всички се бяха присмивали. А дори и да не бяха, слуховете неизменно щяха да им припишат подобно действие, а в този случай слуховете се равняваха на истина и дори я надвишаваха.
В отговор Грю би могъл да събере хората си. Уилърд познаваше двама докери — Гризли и Брок — едри мъжаги с още по-едри пестници. Тримата лесно можеха да смелят Диксън на кайма. А нищо не му пречеше и да се обърне към Стейн: въпросният си беше побъркан и бе готов да свърши абсолютно всичко в замяна на една бутилка и една нощ с някоя мърла.
Но Грю имаше други планове. Диксън щеше да си плати, определено, само че по-късно. Други неща бяха по-важни.
Свещта върху масата трепна, с което привлече погледа към калаената поставка — последната, запазена за специални случаи.
И понеже Рейнър все така не си позволяваше да свръща поглед към вратата, той се загледа към картината над тезгяха. По-рано през деня често бе поглеждал към нея, тя го успокояваше. Цялата кръчма бе построена от материали, задигнати от околните сгради. Това я правеше истинско чедо на бедняшкия квартал: захвърлено дете на десетина родители. Вратата, към която той отбягваше да поглежда, произхождаше от същата улица и все още си оставаше най-добрата врата тук. Прозорците — двата големите на фасадата — бяха дошли от някогашна шивачница. Легендите гласяха, че малкият прозорец бил откъртен от корпуса на кораб, разбил се долу край доковете. Пивницата представляваше своего рода музей, въплътил в себе си историята на квартала.