Точно по този начин Рейнър Грю обичаше да гледа на нея. Той имаше склонността да подбира фактите — така животът ставаше по-лесен. Можеше да гледа на себе си като на стар негодник, който живее сред мизерия и се изхранва от чуждите слабости, а можеше да бъде и достоен бизнесмен, обгърнат от история, който се грижи за отдиха на честно трудещите се. И двете определения бяха истинни по свой собствен начин. Но самият Грю предпочиташе второто. Отчасти той наистина вярваше, че предлага на съгражданите си нещо стойностно, отчасти защото знаеше, че животът му не би могъл да се промени в нещо по-добро.
Той бе само един от многото съдържатели на „Противната глава"; в много отношения кръчмата представляваше мистерия. Също като онази картина, която висеше над бара. Изрисувана върху правоъгълно парче дърво, тя бе потъмнявала с годините и понастоящем приличаше на нощен пейзаж. Грю бе прекарвал часове от живота си във взиране към нея, размишляващ за произхода й и начина, по който се е озовала тук. А по-често си представяше себе си като част от нея, разположил се на брега на изобразеното езеро. Имаше и случаи, най-често след шестата чаша, в които той можеше да чуе мълвенето на водата и крякането на майсторски загатнатите гъски. Тази картина бе само една от стотиците тайни, които пивницата криеше. С течение на годините Рейнър също бе прибавил към тях — наследство за следващия стопанин. Калаената поставка за свещ бе една от тези тайни. Една вечер той бе закупил десет от тях от някакъв пътуващ калайджия. Девет бяха изчезнали — изпокраднати. Поставката пред него бе последната. Той я бе изровил от скривалището й с надеждата, че тя ще придаде по-почтителен вид на мястото.
Тропотът на копита, примесил се с конско изпръхтяване, предизвести появата на очаквания гост. Никой от петнадесетината постоянни клиенти на заведението не яздеше кон.
— Уилърд — подвикна Рейнър. — Върви да донесеш бутилката от ковчежето и онези двете чаши от най-горната полица.
Отварянето на входната врата пропусна вътре полъх хладен есенен въздух, накарал фитила да се сгърчи. Реджиналд Лимпуик пристъпи вътре сред шумоленето на наметалото си, което загръщаше, за да не го защипе на вратата. Носеше обичайната си широкопола шапка, пристегната под брадичката, и кожени ръкавици, които се зае да сваля още на прага. Краткият му оглед веднага го насочи към Грю.
— Сър. — Кръчмарят побърза да се надигне и да се поклони пред потракването на приближаващи се ботуши.
— Рейнър — отвърна Реджиналд, без да протяга ръка. Грю и не очакваше подобен жест.
Уилърд изникна с бутилката и чашите.
— Няма да оставам — продължи Лимпуик.
— Нощта е студена, още повече за езда. Това е най-малкото, което бих могъл да направя за вас — рече Грю и се зае да налива в чашите. Нищо не му пречеше да си изпие виното сам. А ако Реджиналд не се вслушаше в молбата му, на Грю определено щеше да му потрябва алкохол.
— Предполагам, че нямате представа защо се свързах с вас. Но това няма значение, нали? Вие не ме харесвате и дори идването тук ви е раздразнило. Сигурно сте ми теглили поне десетина благословии.
— Подценяваш се с определянето на толкова ниска бройка.
Грю се усмихна. Поне бе прав в преценката си.
— И по време на прекосяването на града сте преценявали дали няма да ви изгубя времето.
— Определено бях спохождан от подобни размишления.
— Вие сте способен да ми създадете големи неприятности, стига да поискате, сър. Не бих искал да утежнявам положението си допълнително. Заповядайте. — Той посочи към бутилката. — Това е най-доброто, с което разполагам. Купих го от някакъв колнорски търговец преди дванадесет години. Имаше красив етикет с гола жена, но той се обели преди няколко години. Предполагам, че подобно уиски би се понравило дори и на вашия вкус. То ще оправдае идването ви дори и да сметнете, че действително съм ви изгубил времето.
Реджиналд контешки защипа чашата с два пръста и я приближи до носа си, за да вдъхне аромата на алкохола, а после отпи. Изражението му си остана непроменено, което подразни домакина. Уискито бе отлично, поне това можеше да похвали.
Макар да не каза нищо, Реджиналд смъкна шапката и наметалото си и се настани удобно.
— Е, какво е толкова важно, та да оправдае идването ми в това жалко подобие на пивница?
Грю потропа по прозореца с ръба на чашата си.
— Наскоро вашият началник е издал сертификат за мястото отсреща.