Реджиналд извърна глава и кимна.
— Преди седмица някоя си Гуен Деланси кандидатства за одобрение. Публичен дом, ако не се лъжа.
— Бардак, управляван от курва, и то чуждестранна курва. Това струва ли ви се подобаващо?
Лимпуик повдигна рамене.
— Необичайно, но не и безпрецедентно. Но мога да се досетя, че ти не си особено щастлив от този развой на събитията.
— И още как. Онези мърли работеха за мен. — Грю прогори гърлото си с цялата чаша, подир което наля отново. — Аз си докарвам печалба от три неща: пиво, комар и жени. Една трета от приходите ми, ако не и повече, избяга от другата страна на улицата. В последно време залаганията не вървят.
Това беше лъжа, но пък той нямаше намерение да признава успеха си пред Реджиналд: Грю не обичаше търговската гилдия и нямаше намерение да помага на нейните предатели в определянето на данъците. Реджиналд беше местният районен инспектор, колкото по-малко знаеше той, толкова по-добре.
— Говори по същество.
— Приключихте ли с изработването на доклада си за мястото?
— Още не съм го посещавал. Онези, които посещавам за подновяване на лиценза, получават предимство пред онези, на които тепърва предстои да получат одобрение.
Добри новини. Грю отпи отново, този път задържайки алкохола в устата си.
— Мен това ме устройва. Всъщност, бих искал да забавите огледа си допълнително.
— Защо?
— Сам видяхте. Курвите възнамеряват да издигнат там същински дворец. Два етажа, нови дъски, остъклени прозорци… Дори чух слухове, че възнамерявали да пребоядисват. Колкото по-дълго чакате, толкова повече работа ще са извършили.
Реджиналд на свой ред отпи дълга глътка, размести устни и присви очи, за да попита бавно:
— И това какво те касае?
Рейнър Грю повдигна чашата си към свещта, за да се наслади на медния цвят на течността.
— Искам да изчакате докато мястото стане почти изцяло готово, а после да отхвърлите молбата им. На следващия ден аз ще кандидатствам за същото място, а вие ще ме одобрите.
— И защо бих сторил това?
— Защото ще ви отстъпя половината от печалбите си… преди данъците.
Следващите няколко мига бяха решаващи. Грю изучаваше лицето на инспектора. Нищо. От Реджиналд би излязъл прекрасен комарджия, но кръчмарят го надминаваше в това отношение. В случая нищото бе нещо. Лимпуик не бе отказал. Нищо не би му попречило да скочи възмутено или да блъсне масата в израз на същата възмута. А посетителят изобщо не бе помръднал. Дори веждите му не бяха трепнали. Или осмисляше предложението, или изчакваше да чуе още. Може би и двете. Това предоставяше шанс на Грю.
— Ще ми повярвате ли, ако кажа, че не съм бил искрен в декларирането на доходите си, които ми изкарват момичетата?
Рейнър можеше да си позволи това признание: ако Реджи не се съгласеше, Грю така или иначе щеше да изгуби възможността си да печели от проституция. А ако инспекторът се съгласеше, двамата щяха да станат партньори и Лимпуик щеше да се грижи добре за защитата на бизнеса му. Най-добре беше да признае сега и да се възползва от честността. — Те ми докарват много повече от пивото. Огледайте се. Знаете ли как те плащат за всичко това? С едно легло. Само с едно! И този едничък матрак плаща за цялата кръчма. Сега те възнамеряват да привлекат клиенти от търговската част на града. Очакват се големи приходи. Когато те приключат с потягането на мястото, там ще започнат да се стичат посетители от цял Медфорд. Като прибавим още няколко момичета и още няколко легла, с подобно уиски ще си правим гаргара сутрин.
Беше почти незабележимо, но устните на Реджи оформиха лека усмивка.
— Вие сте честен човек; зная, че не бихте си помислили да сключвате подобно споразумение с друг от хората в района си. — Грю не бе сигурен, че това е истина, но пък той рядко бе сигурен в каквото и да било. — И въпреки това не получавате достатъчно пари, които да отговарят на труда ви. Какво ще правите, когато остареете и не сте в състояние да обикаляте като сега? Не би било зле да разполагате със свое собствено предприятие, което самичко налива пари в кесията ви.
Реджиналд бе престанал да поклаща чашата си; той я изпразни на един дъх и я наклони в очакване.
— Не е нужно никой да узнава — продължи Грю, за пореден път изтеглящ тапата. — И двамата предпочитаме това ни споразумение да си остане между нас. Аз трябва да пазя репутацията си: хората трябва да вярват, че аз контролирам тази улица. Най-добре би било да изглежда, че аз сам съм надвил предизвикалите ме курви. От вас се иска единствено да не бързате, да почакате още няколко дни, а после да им съобщите лошата вест. През това време аз ще съм приготвил кандидатурата си. Когато я одобрите, с останалото отново ще се заема аз.