Колкото и красиви да бяха белите плочки, те не си струваха животите. Недовършеното оглозгване бе породило интересен ефект: сива кула с бяла… корона.
Ейдриън се засмя.
Ройс обърна глава.
— Короносната кула — посочи боецът. — Ето как е получила името си.
Ройс подбели очи.
Село Ибертън бе сгушено край единия бряг на тясно езеро, което се губеше сред тревисти хълмове. Десетки лодки се поклащаха край кейовете, които от своя страна се врязваха дълбоко във водата. Къщите бяха дребни, чудати постройки с измазана горна част. Всички комини димяха; всеки дом можеше да се похвали със собствени зеленчукови лехи. Край водата търчаха деца, сред които подскачаха две черни кучета. Ейдриън, слушал единствено вятъра в продължение на два дни, прецени смеха им като музика.
Същинските планини започваха отвъд езерото: заснежени зъби, наточени към небето. Отвъд тях се намираше Трент — двамата бяха дошли в един от краищата на Аврин. Тези върхове бяха единственото, което се извисяваше над огромната кула. А гледката, която се разкриваше наоколо, създаваше впечатлението за наблюдение от самия връх на стълба: изумителна, но също така и заплашваща.
Ройс насочи коня си по тясната пътечка, отвеждаща към селото, и слезе от седлото пред дребна постройка, протегнала табелка с изрисувана пенеста халба. Тъй като вече се смрачаваше, под тавана й проблясваха фенери. Ейдриън поспря на прага, за да позволи на очите си да се приспособят. Спътникът му спокойно пое напред, за да се настани на малка масичка между камината и прозорците.
— Как сте? — Стопанинът се усмихна широко и протегна ръка. Блекуотър трябваше да избърза напред, та да приеме поздрава му. Пивничарят имаше здрава десница и навика да гледа в очите. — Казвам се Дугън.
— Ейдриън.
— Приятно ми е да се запознаем, Ейдриън. Какво ще пиеш?
Боецът погледна към Ройс, отново изчезнал сред диплите на качулката си.
— Бира.
Кръчмарят го погледна със съжаление.
— Момче, тук не предлагаме бира. Бира наливат в крайпътните кръчми, където им докарват бъчвите прокиснали. В Ибертън трябва да бъдеш по-конкретен.
Останалите трима клиенти на заведението (настанени край бара) поизвърнаха глави и кимнаха. И тримата бяха възрастни, точно от хората, които прекарваха целите си дни в пиене.
— Съжалявам, не те разбирам. Какво предлагаш?
— Светло пиво. Най-доброто в цял Гхент.
— Най-доброто където и да е — поправи най-възрастният пияница. Той бе разположил бялата си брада върху тезгяха. На гърба му, разстлало се по подобен начин, но с различен цвят, бе увиснало наметало, сносно позакърпвано. — А аз съм имал повод да пътувам. — Старецът повдигна чашата си, с което подтикна останалите двама към имитиране. Трите халби бяха оставени върху плота със синхронизирано изтрополяване.
— Пиво да бъде — усмихна се Ейдриън.
Но бе очаквал да се отърве твърде лесно.
— По-точно? — Този път Дугън опря лакти върху тезгяха и с глава посочи към стената. Върху нея бяха разлепени различни рекламни листовки. Всяка от тях изобразяваше различна по форма чаша, неизменно пълна със стичаща се по нея бира. А заглавията им бяха до едно изчанчени. Глътка лятна утрин. Енемичен пир. Тръпнеща до последно.
Въпросните реклами покриваха по-голямата част от стените. Ейдриън дори не си направи труда да оглежда по-внимателно.
— Откъде си? — допълни кръчмарят, все така усмихнат весело.
— Ренид — отвърна боецът. Хинтиндар бе прекалено дребно и неизвестно село.
— Южно момче. Явно за пръв път идваш насам.
Блекуотър кимна. Едновременно с това си движение осъзна, че разлепените из кръчмата реклами представляват меню. Сред тях личаха рисунки, нанесени направо върху дъските с боя, дърводелски инструменти или въглен. Първите два типа изглеждаха красиво, последният — не чак толкова.
— Тук си изкарваме прехраната с ечемик — обясни Дугън. — Всеки се занимава с това.
— И с риболов — обади се един от тримата пияници, този път онзи откъм вратата. Пълничкото му тяло бе обвито в свещеническо расо. Макар и да изрече само три думи, пак успя да съобщи за навика си да жестикулира оживено по време на разговор. В добавка той запрати въображаема въдица. — Тук рибата кълве охотно, много ще наловиш, ако по тази причина си дошъл.
— Чувал съм, че в Гхент вълната е много на почит — рече Ейдриън.