— И това — съгласи се Дугън. — Ако търсиш да си вземеш нова вълнена туника или пък ямурлук, мога да те насоча към точното място. Но за пиво си дошъл където трябва. Както казах, почти всеки отглежда ечемик. И повечето от местните си варят собствено пиво. Тукашният район е идеален. Зърното ни е отлично, водата на езерото и тя. По-добри съставки в цял Елан няма да намериш. Гребни една кофа от езерото и ще видиш, че водата е същински кристал. Тук нямаме кладенци — не са ни нужни. Нищо чудно, че всеки тук вари пиво. По-големите ферми си имат свои собствени марки. Тръпнеща до последно и Глътка лятна утрин са от северния бряг. Ечемичен пир и Марбъри са южни. — Дугън посочи към лавицата близо до тавана, отрупана с огромни метални чаши. Върху всяка от тях беше изписано нещо, само че от мястото си Ейдриън не можеше да го разчете.
— Това са наградите, раздавани всяка година. Първото място е изключително оспорвано. Както виждате, в Ибертън пивото е сериозна работа.
Всички в кръчмата — с изключение на Ройс — бяха вперили очи в Ейдриън. Усетил напрежението, той реши да заложи на сигурното.
— А ти какво ще ми препоръчаш?
При тези му думи свещеникът се размърда неспокойно на столчето си, а самият пивничар въздъхна.
— Това би ме поставило в деликатно положение. От мен се очаква да запазвам неутралност, аз съм кръчмарят.
— С нещо различно от Марбъри само ще се задавиш — отбеляза най-крайният пияница. Той единствен от местните носеше меч.
— Преди да си взел решение — вметна свещеникът, — трябва да знаеш, че това е лорд Марбъри.
Ейдриън побърза да се поклони.
— Ваша Светлост.
Всички се усмихнаха засрамено — с изключение на самия лорд Марбъри, който се намръщи.
— Направиш ли го отново, ще те промуша в крака.
Блекуотър за пореден път потърси спасение от сияйната усмивка на Дугън.
— Понастоящем това е по-скоро почетно звание — рече пивничарят.
— Църквата не признава благороднически звания на територията на Гхент — обясни свещеникът.
— Църквата не би… — с ръмжене поде Марбъри.
— Още една чаша, Ваша Светлост? — високо каза Дугън и грабна халбата му.
— Още не бях изпил тази.
— Аз пък бях видял друго. Освен това трябва да ти напомня, че още не знаем нищо за младия си гостенин. Или за спътника му. — Кръчмарят погледна Ейдриън с очакване. — Избра ли си?
Боецът не смогваше да следи разговора. Дугън му помогна, като съпроводи значението на думите си с посочване към рекламите.
Ейдриън погледна към лорд Марбъри, който бе вперил остър поглед в стопанина.
— Ще опитам Марбъри — каза той след кратко колебание.
И благородникът, и пивничарят се усмихнаха при тези му думи. А Блекуотър остана с впечатлението, че за пръв път от началото на разговора е постъпил правилно. И че е изразил нещо повече от избор на пиене.
— Аз самият съм привърженик на Тръпнеща — призна брадатият. Ейдриън забеляза, че въпросният подрънква при движенията си, но не заради оръжия: от колана му висяха множество метални дрънкулки.
— Ти калайджия ли си? — попита го боецът.
— Бреми, на вашите услуги — представи се онзи. Ръкостискането му бе слабо и недовършено. — Ако се интересуваш от риболов, имам отлични куки.
— И като стана дума за интереси, от какво се интересува приятелят ти? — попита Дугън и кимна към Ройс.
— Добър въпрос. Двамата с него се познаваме от сравнително скоро.
— Срещнахте се по пътя?
— Не, ние…
— Не съм жаден — каза Ройс.
Марбъри извърна глава към него.
— Тогава защо си дошъл тук?
— Той беше жаден. — Качулатият посочи към Ейдриън. — Аз исках да вляза на завет. Или има проблем?
Марбъри отново се обърна към Ейдриън.
— Спътникът ти много се съобразява с теб.
Боецът се усмихна и кимна.
— Това е най-ярката му отличителна черта.
Ройс се подсмихна и скръсти ръце.
— В момента ми се намира за продан палатка — осведоми ги калайджията. — Въжетата й са морско качество. Разпънеш ли я, вътре все едно си в къща.
Дугън постави две халби върху тезгяха — за Ейдриън и новата чаша на лорд Марбъри. Те изглеждаха не по-малко примамливо от нарисуваните. Кръчмата притихна в очакване, когато Блекуотър повдигна своята чаша.
В Калис той бе привикнал на по-слаба, трапезна бира, богата на хмел. Това пиво бе много по-силно и с далеч по-богат аромат. Боецът бе започнал да се усмихва още преди да е отдръпнал чашата от лицето си.