— Казах ли ви?! — Лорд Марбъри плесна с длан по тезгяха. — Тази година ще спечеля. Погледнете го само. Човек, току-що отпил течно щастие.
Ейдриън кимна.
— Пивото е отлично.
— Казва го просто от учтивост — вметна свещеникът. — Личи му, че така е възпитан. Сигурно майка му е била отдадена следовница на вярата.
— Бях съвсем малък, когато майка ми почина — поправи го Блекуотър. — А що се отнася до баща ми… Той споменаваше боговете единствено когато сбъркаше някоя сплав или се изгореше.
— Ковашки син — кимна калайджията. — Трябваше да се досетя по стоманата, която си понесъл. Мога да ти предложа прекрасен комплект инструменти. Имам и такива от джуджешки ковач. Това се казва качество.
— Как така джуджето е склонило да си продаде инструментите? — попита свещеникът.
— Мисля, че му трябваха пари да нахрани семейството си. Тъжна история.
Ейдриън се възползва от случая, за да се отдалечи от тезгяха и да се настани край Ройс, който бе седнал с гръб към камината и с лице към прозорците.
— Бих отбелязал, че си ужасно мълчалив, но пък в твоя случай би било като да отбележа, че дишаш.
В отговор качулатият се приведе към него и прошепна:
— Защо пропусна да им кажеш, че сме крадци?
— За какво говориш? — Ейдриън също зашепна, макар да се чувстваше неловко да заговорничи зад гърбовете на останалите. — Просто се държах учтиво.
— Ти им каза истинското си име, родното си място, занаята на баща си, загатна в коя посока пътуваме и призна, че за пръв път идваш тук. Щеше да им кажеш и всичко за мен, ако не бях те спрял.
— И какво лошо има в това?
— Когато си тръгнал на задача, не искаш хората да те забелязват. Целта ти е да останеш безформен силует. Не оставяй нищо, което би могло да улесни проследяването ти. След проникването ни в кулата ще започнат да ни търсят. Един бъбрив непознат с три меча, пътувал на юг, лесно се запомня.
— Щом си искал да останем незабелязани, защо дойдохме тук?
— В случая е свързано с гостите, които очаквам.
— Гости? — Боецът отново надигна халбата си.
— Петимата, които яздеха след нас.
Ейдриън остави чашата.
— Аз не видях никого.
— Не се изненадвам.
— Мислиш, че преследват нас?
— Не зная. Точно затова сме тук.
— И може да се окаже, че те са обикновени пътници, поели в нашата посока?
— Винаги приемам, че ме преследват, докато не бъде доказано противното.
— Това е нелепо.
— Те носеха мечове и ризници и препускаха усилено.
— Е, и?
— Петима ездачи са прекалено много за пренасянето на някакво послание и прекалено малко за подкрепление. И никой не пришпорва конете си без причина, причина като например преследване. Петчленен отряд е с точната численост за преследването на двама души, обвинени в наръгването на баронски син, които за последно са били видени да се отправят на север.
Ейдриън се обърна към прозореца. Видя единствено каменната стена, пътя и езерото. Залязващото слънце изливаше злато върху водната повърхност.
— Там има още една врата. — Ройс наклони качулка към страничната част на тезгяха. — През нея изхвърлят боклуците. Когато гостите ни пристигнат, ние ще излезем през тази врата и ще изчакаме. Ако ни последват, ще знаем със сигурност, че те не са ожаднели по същото време като нас. Професорът каза, че ти си умеел да се биеш. Надявам се да е така, защото ако ни последват, ще се наложи да ги убием. И петимата. А после ще се върнем в кръчмата, за да убием и тези четиримата.
— Тях пък защо?
— Защото ти не спря да кудкудякаш. Няма как да оставим пет трупа и четирима свидетели. Най-напред ще убиеш лорд Марбъри, той е най-голямата заплаха от тях. Аз ще се заема със свещеника и калайджията. Който от нас първи приключи, ще убие и Дугън. И се постарай да не разплискваш много кръв. Ще извлечем телата и ще ги зарием в канавката. Стига да не останат кървави следи, ще минат часове, преди някой да е забелязал отсъствието им. По това време ние ще сме се изгубили сред ерванонските улици.
— Няма да ги убия — заяви Ейдриън. — Те са добри хора.
— И откъде знаеш това?
— Разговарях с тях.
— Ти разговаряш и с мен.
— Ти не си добър човек.
— Да, зная, по думите на Себ аз съм звяр с вълчи очи. Не си забравил Себастиан, нали? Онзи добър човек, който, заедно с красивата си съучастничка, възнамеряваше да ти пререже гърлото.
— Той поне се оказа прав.
— Именно. Когото и да посочиш, има голяма вероятност, че няма да се окаже добър. Всеки изглежда добър. Всеки се старае да се облече прилично и да си наложи огромна усмивка, като гостоприемния ни кръчмар. Но аз ти гарантирам, че ако почегърташ тази позлата, зад нея ще изникне калай. Хората винаги се преструват на мили и любезни, особено убийците и крадците.