— Ти не го правиш.
— Защото съм изненадващо честен.
— Няма да ги убия.
— Тогава какво правиш тук? Старчокът каза, че двамата трябва да станем екип. Аз трябва да ти покажа как стоят нещата в действителност. А в замяна на това съм щял да имам до себе си опитен войник, ветеран от множество битки. Не съм във възторг от тази подредба, само че мога да видя ползата от подобен боец в ситуации като тази. Какъв ти е проблемът?
— Не обичам да убивам.
— Не съм идиот, виждам това. Питам защо? Да не би да излиза, че Аркадиус ме е излъгал? Да не би в действителност да си търговец на оръжие и затова да разнасяш тези мечове? Да не би да те е изпратил с мен, за да вкусиш първата си кръв?
— Нагълтал съм се с повече от достатъчно кръв, повярвай ми.
— Тогава какъв е проблемът?
— Осъзнах, че това не е правилно.
— Моля? Не е правилно?
— Да. Не е правилно. Грешно.
— Ти на колко си години всъщност? Да не би да вярваш във феи, в истинската любов и че падащите звезди сбъдват желания?
— Значи ти не признаваш понятия като правилно и грешно? Добро и зло?
— Нищо подобно. Правилно е онова, което е добро за мен. Лошото е онова, което не харесвам: тези неща са грешни.
— Ти наистина си бил отгледан от вълци.
— Да.
— Значи и двамата сте от Ренид? — Лорд Марбъри се приближи към масата им, придърпа си стол и се настани.
Ейдриън се надяваше, че старецът не е чул разговора им. Не се страхуваше от него — дори и въоръжен, възрастният човек не представляваше заплаха. Повечето висши благородници разнасяха оръжията си единствено за украса, като символ на позицията си. Но боецът изпитваше симпатия към него и го бе определил като честен човек. Не би искал лордът да е дочул обсъждането на собствената си смърт.
— Нещо интересно от южните земи? — продължаваше той. — Тук е пълна скука. Дори и мухите отбягват да се вясват насам. — Лордът се оригна звучно. — Единствено с пивото се разтушавам. Но няма да се изненадам, ако църквата ми отнеме и това. Та, какво ново из дворцовия живот?
Ройс гневно се взираше в Ейдриън.
— Не съм посещавал дворци. С тези ми дрехи не биха ме пуснали — каза боецът.
Марбъри тропна с пестник по масата и се засмя.
— Подозирам, че и мен също. За тях съм като мир: наполовина човек, наполовина елф. Само че в случая кръстоската е между благородник и селянин. Лорд в земя, където благородството е забранено. А знаете ли, че родът ми е служил още на Гленморган?
— И откъде пък знаеш това? — попита свещеникът от мястото си на бара.
При извръщането на главата си Марбъри едва не си разля пивото.
— Да съм те канил да се присъединяваш към разговора?
— Не, но пък и те не са те канили да се присъединяваш към масата им.
— Защо не вървиш да се благословиш, Хардинг?
— В такъв случай ти също бъди благословен.
Лорд Марбъри се обърна обратно към двамата си събеседници.
— Както казвах, родът ми е служил на Гленморган.
Ейдриън кимна.
— Неотдавна научих за него. Той почти е възобновил империята, само че не е успял да завладее Калис. Прекалено много отделни кралства с военачалници. И гоблините.
— Същият. Но не е император. Църквата го обявила за наместник на Новрон, защото не искала да се откаже от търсенето на изгубения наследник. — Той се облегна на стола си и размаха ръце.
— Гленморган е владеел всичко наоколо. Включително Ренид. Той е издигнал и Короносната кула, където сега живеят патриархът и архиепископът. Сигурно сте я видели по пътя. И това е само част от замъка, който някога се е издигал. Прав си, че не е успял да покори Калис, но неговият внук, Гленморган Трети, спасил Аврин. Един от предците ми се е сражавал редом до него в битката при Вайлън Хилс, където било нанесено решаващото поражение на гоблините. А се оказало, че тази победа докарала падението му. На благородниците и църквата, които богатеели под слабата власт на неговия баща, не се понравило, че Глен III се е метнал в такава степен на дядо си. Затова го обявили за еретик и го затворили в замъка Блитин. А когато поданиците му се разбунтували, расата обвинили благородниците и изцяло заели мястото им.
— Има предвид моите братя по вяра — разясни свещеникът, забелязал въпросителния поглед на Ейдриън. — Църквата.
— Именно.
— Осъзнаваш, че това е ерес и измяна.
— Ей толкова не ме интересува. Серети ли ще изпратиш да ме завлекат на съд? Или ще заръчаш на някой страж да опожари Ибертън?