— Това е мой приятел от Ренид — обяви Марбъри. — Той е ковач. Сам е изработил мечовете си.
Ейдриън кимна.
— Искаш да ни кажеш, че разнасяш тези оръжия като мостри? — Накъсаната брада закачи с пръст дръжката на големия меч.
— Да — потвърди Блекуотър.
— Дай да ги разгледам. — Мъжът протегна ръка.
Ейдриън не искаше да се извръща, за да не изглежда подозрителен. Но и без да го прави можеше да предположи, че поне двама са готови да изтеглят оръжия. А Ройс със сигурност бе останал край вратата и подслушваше.
Ейдриън погледна към страничния изход. Ако се втурнеше към него, поне двама от непознатите щяха да го сграбчат, а останалите щяха да изтеглят оръжия. Тогава той щеше да извика и партньорът му щеше да се притече на помощ. Щеше да последва кървав сблъсък, а после…
Докажи ми, че греша.
Ройс го подлагаше на изпитание. Професорът каза, че ти си умеел да се биеш. Може би искаше да се убеди, че натрапеният му партньор действително умее да се сражава. И че той не би се поколебал да убие невинни свидетели при нужда.
Докажи ми, не греша.
Ейдриън погледна към лорд Марбъри и реши да направи точно това.
Той изтегли късия меч и го подаде с дръжката напред към непознатия, като наблюдаваше начина, по който онзи обвива пръсти около оръжието. Личеше, че конникът умее да държи меч, но в момента просто го вземаше, за да го опознае. Нямаше намерение да го размахва.
— Какво общо имат серетите с някакво си младежко сбиване? — поинтересува се Марбъри.
Значи това са серетите.
— Наръганото момче е син на барон Леруик. — Той повдигна меча, размаха го настрани и ловко го подметна във въздуха.
— Леруик, а? И кога се е случило? — продължаваше да разпитва лордът.
— Преди няколко дни.
— Хлапето мъртво ли е?
— Не. — Сега серетът разглеждаше острието.
— Животът му в опасност ли е?
— Не.
— В такъв случай ми се струва, че си отваряте работа напразно.
— Баронът не смята така. Архиепископът също.
Марбъри се подсмихна.
— О, нима? В такъв случай ви поздравявам, имате прекрасни коне. — Той продължи по-високо. — Тези мъже трябва да притежават най-бързите жребци в Аврин. Успели са да научат за наръгването, да препуснат до Монрийл, където са разговаряли с барона, после до Ерванон, за да говорят с епископа, а накрая са се озовали тук. И то само в рамките на един ден.
Серетът не му обръщаше внимание.
— Този меч е страшно захабен.
— Много работа е видял — каза Ейдриън.
— Нали каза, че това е мостра.
— Точно затова е захабен — намеси се Бреми. — Аз съм калайджия, та зная. Когато продаваш инструменти, избираш един и го заделяш за показ. Хората правят какво ли не, за да изпробват стоката: удрят камъни с нея, секат дърва, забиват я в земята… Ако позволяваш да правят това с всички артикули, няма да успееш да продадеш нищо. Затова жертваш само една мостра и ги оставяш да млатят нея.
Непознатият отново погледна оръжието и облиза устни.
— Изработката не е особено впечатляваща.
— Аз не съм особено добър ковач.
— От колко време е тук този човек? — обърна се серетът към Дугън.
Пивничарят сви рамене.
— Трудно е да се каже.
— Три дни — рече Марбъри. — Отседнал е при мен. Изковава ми нов меден казан за пивото.
— Истина ли е това? — непознатият погледна към пивничаря.
Дугън сви рамене.
— Как бих могъл да зная случващото се в дома на Негова светлост?
— Ами вие, преподобни? Можете ли да потвърдите думите му?
Хардинг погледна към Марбъри.
— Никога не бих оспорил думата на Негова светлост. Той е достоен член на обществото ни.
— Така ли?
— Абсолютно.
— Някой друг да се е отбивал?
— Племенникът ми също е тук — обясни Марбъри. — В момента още клечи в клозета, защото обядва с някакво развалено месо. Да го довлека ли за ухото, та да потормозите и него?
Серетът се навъси и пусна меча върху масата, където оръжието изтрополи звънко. Пред вратата той спря и каза:
— На връщане ще минем отново тук. Двамата, които търсим, са един едър и един дребосък, облечен в черно. Ако забележите нещо, бихме оценили да ни кажете.
— Несъмнено. Надявам се, че следващия път ще останете да пийнете нещо. — Дугън усмихнато им помаха.
Ейдриън прибра меча си и погледна към лорд Марбъри.
— Изработвам ви нов казан?
— Изглежда си невероятно мързелив, защото още не си започнал работа. — Старецът повдигна чашата си. — Приятелят ти изостави ли те?