— Да — отвърна преподавателят. — Това е дневникът на Едмънд Хол.
— Свободата ми зависеше от успеха на тази задача — продължи Ройс. — Не можех да поема риска ти да объркаш нещо.
— И все пак успя да объркаш нещата сам — отбеляза Аркадиус.
Крадецът рязко извъртя глава.
— Какво? Ти каза, че това е нужната книга.
— Уговорката не беше просто да донесеш книгата. Условието включваше и двамата да я вземете.
— Каква разлика има? Ти искаше книгата. Имаш я. Приключено е. Той трябваше да ме придружи като охрана, само че неприятности нямаше.
— Изразявах се изключително недвусмислено. А ти за пореден път не успяваш да изпълниш заръките ми. Трябваше да отведеш Ейдриън до върха на кулата.
— Невъзможно. — Ройс отхапа нов шумен залък и продължи с пълна уста. — Не бяхме упражнявали новия начин. А и самата идея беше… — Той размаха ябълката към тавана в напразно търсене на достатъчно изразителни думи. — Чисто и просто глупава. Както виждаш, сам се справих повече от добре.
Професорът затвори книгата и смъкна очилцата от носа си.
— Доволен съм, че я донесе. Тя определено оправда очакванията ми. Но условията бяха изложени съвсем ясно. Неизпълнението им е факт. Дългът остава.
С озлобен вид Ройс се надигна и пристъпи към магьосника.
Ейдриън сграбчи мечовете си и на свой ред направи крачка напред.
— Но това лесно може да бъде поправено — побърза да допълни Аркадиус. — От теб ще искам единствено да върнеш книгата обратно.
— Какво?
— Трябва да я върнеш на мястото й. Но този път трябва да го сториш според заръката ми и да отведеш Ейдриън със себе си.
— Не говориш сериозно. — Ройс го пронизваше с отровен поглед. — Просто се опитваш да… Почакай. Много добре си спомням как ти каза, че си искал само да вземеш назаем книгата. От самото начало си възнамерявал да ме изпратиш да я върна.
— Имаше вероятност, макар и малка, ти да изпълниш възложението и да отведеш Ейдриън със себе си още на отиване. Тогава изразът ми щеше да се превърне в евфемизъм.
Сега върху лицето на крадеца бе изникнала изненада, подчертана от слаба усмивка.
— Да, момчето ми — продължи магьосникът. — Аз не съм толкова глупав, колкото изглеждам, а пък ти не си толкова труден за разгадаване. За да изпълниш споразумението ни, ще трябва да върнеш книгата. След като приключа работата си с нея, разбира се. Този път трябва да отведеш Ейдриън със себе си. Ще искам той да носи книгата и лично да я върне на мястото й.
— Защо? — Крадецът го наблюдаваше с неразбиращ поглед.
— Точно ти, Ройс, би трябвало да осъзнаваш проблемите, които изникват при неспазването на ясно изложени насоки. — Аркадиус се обърна към Ейдриън. — Само преди няколко минути той ми се оплакваше колко несговорчив си бил и как си отказвал да убиеш посетителите в някаква кръчма. — Той отново погледна към Ройс. — И най-простите напътствия не може да изпълни, това бяха точните ти думи. В действителност Ейдриън не е твой слуга.
— Прав си. Той е излишен товар.
— Не. Той е твой партньор. Неговото мнение тежи наравно с твоето. Двамата трябва да работите заедно.
— Но аз не се нуждая от него. Доказателството за това лежи върху бюрото ти. Успях да донеса дневника и да се върна по-бързо от него.
— Както желаеш, Ройс. Но ако искаш да се отървеш от мен, това е цената, която ще трябва да платиш. Помогни на Ейдриън да върне книгата на мястото й. И този път без шикалкавения.
Крадецът захвърли ябълката си. Тя отскочи от стената и потъна сред купчина пергаменти. С неестествената си бързина той се насочи към Ейдриън. Последният инстинктивно изтегли мечовете си.
Ройс не обърна внимание на оръжията.
— Моли се да не объркаш нещата. След пет минути те чакам в подножието на стената, на която се упражнявахме преди. Ако искаме да успееш, ще трябва да те обучаваме през нощта. — Той погледна към кръстосаните остриета и изсумтя презрително. — Ако възнамерявах да те убия, дори нямаше да забележиш.
Ейдриън се набра на ръце и се покатери върху покрива. Леден вятър не спираше да подръпва наметалото му и да разрошва косата. От тази височина превиващите се дървета изглеждаха съвсем дребни, а статуята напомняше играчка.
— Как се справих? — попита той. Застаналият пред него Ройс все още не бе свалил въжетата си.
— По-добре от очакваното.
Разочарованието в гласа му накара Ейдриън да се ухили.
— Не бързай да се радваш. Нямаш представа какво съм очаквал.
Това нямаше значение. Ейдриън знаеше, че се е справил добре. А и за тази му дейност не се изискваха чак такива усилия. Ройс бе свършил по-голямата част от работата, подготвяйки пътя му. От боеца се искаше единствено да се изтегля на въжето, промушено през две халки на кръста му. Той бързо откри, че номерът е да не позволява на въжетата да се оплетат. По-трудното бе самото изваждане на клиновете, за да може да продължи да изтегля въжето си. И тъй като те трябваше да се използват повторно, налагаше се Ейдриън не просто да ги изважда, а и да ги прибира. За някой трирък човек подобна манипулация би се оказала елементарна. Но обикновените хора като него трябваше да задържат двете въжета с една ръка и с другата опипом да прибират клина в окачена на кръста му торбица. Подобно усещане определено не беше приятно.