В един момент от изкачването той бе престанал да мисли за положението си и изцяло се бе съсредоточил върху задачата си. Достигането на покрива се оказа вълнуващо. Успехът му бе възнаграден с великолепна гледка, която малцина — с изключение на строителите и соколът, чието гнездо се намираше недалеч от тях — бяха съзирали.
— Книгата все още ли е у теб? — продължи Ройс.
Крадецът бе го накарал да вземе книга от библиотеката, сходна по размери с дневника на Едмънд Хол. Под ризата на Ейдриън кротуваше „Възходът на памунната индустрия“, пристегната от колана.
— Да.
Ройс започна да обикаля около него с кисела физиономия.
— Не е нужно да мъкнеш и мечовете. Те само добавят тежест и може да заплетат въжетата. А и ще вдигат шум.
— Ножниците са изработени от кожа. Няма метал, който да издрънчи. В Гур Ем съм се сражавал срещу морските гоблини. Зная как да пазя тишина.
— Съмнявам се. Може да не съм бил в джунглата, но пак подозирам, че е по-шумно от стая посред нощ.
— Щом се притесняваш за шума, тези халки подрънкват като звънчета.
— По време на изкачването звукът няма да представлява проблем, а и на върха ще смъкнем ремъците. Проектирал съм ги да се слагат и махат лесно. Просто не разбирам защо не ти е достатъчен един меч. Поне остави големия на седлото.
— Може да ми потрябва.
— Също така в определен момент от деня неизменно ще ти потрябва цукало, но да си видял хората да ги разнасят със себе си? И защо изобщо носиш три меча? Да не би да имаш трета ръка, която криеш през повечето време? Това вече би ме впечатлило.
Докато говореше, Ройс се зае да пристяга и намества ремъците на спътника си.
— Използвам го за различен стил.
— Каква е разликата?
— Не би искал да си насреща ми, когато изтегля големия меч.
— Нима? — Крадецът все така не изглеждаше убеден. — В такъв случай защо не използваш само него? Или предпочиташ да даваш на враговете си честен шанс да те убият?
— Въпрос на преценка. Избор на подходящия за съответната задача инструмент. В повечето случаи е нужна прецизност. Никой не използва огромен чук, за да закове гвоздей. Ти носиш кинжал, нали? Това те поставя в неизгодно положение, ако онзи насреща ти изтегли меч.
— Така си мислиш ти.
— Точно както ти си мислиш, че три меча са излишни. — Ейдриън раздвижи кутрето си. — От тези пръстчета също нямам голяма полза, но въпреки това ги нося със себе си.
— Както желаеш. Така или иначе ти ще мъкнеш тази тежест. — Ройс се приближи до ръба и се загледа надолу.
Той бе застанал съвсем близо до края на покрива. Ейдриън почувства неочаквано желание да го дръпне назад. Нямаше представа защо. Само преди час би приветствал смъртта му със задоволство и облекчение.
— Така светът винаги изглежда по-добър — тихо каза Ройс. Почти недоловимо. Вятърът духаше в гърба му и бе прилепил средата на наметалото му. Двата края оставаха разперени и шумолящи като криле: сокол, дебнещ мишки.
— В какъв смисъл?
— Тих, спокоен, неясен, далечен. Много по-разбираем и по-малко труден. Хората остават дребни и лесни за подминаване. — Крадецът повдигна глава към невидимия хоризонт. — От подобна височина целият свят изглежда малък. В тези моменти почти изглежда смислен, като мравуняк. От подобен поглед суетността и споровете остават несъзрени, но навсякъде е едно и също. Кралицата си има свои фаворити. По-големи мравки се разполагат с по-малките, по-енергичните властват над слабите, а извадилите късмет се разполагат с нещастните. Ние просто не сме в състояние да разпознаем всичко това, когато поглеждаме към някой мравуняк. Наместо това виждаме единствено мравчици, които ни изглеждат толкова щастливи и целеотдадени. Може би точно така изглеждаме ние в очите на Марибор и останалите от пантеона. — Той повдигна глава още по-високо. — Може би затова те никога не си правят труда да ни помогнат.