Ройс се обърна към стоящия зад него, намести ремъците си и се усмихна.
— Сега идва веселата част. Внимавай да не си изгориш дланите с въжето.
С лукава усмивка крадецът се спусна отвъд ръба. С бързо шумолене въжето прелиташе през халките му. На равни интервали Ройс се оттласкваше с крака. Само след няколко секунди той стоеше на земята.
— Твой ред е — изкрещя той. Викът му се понесе сред сградите.
Ейдриън се приближи до ръба, провлачващ крака върху покрива. Мускулите му се тресяха от напрежение. Той внимателно се отпусна по корем, преди да продължи. Страхуваше се да подеме спускането си, макар да усещаше, че ремъците удържат тежестта му.
— Ще го направиш ли до сутринта? — извика Ройс.
Боецът отново провери въжетата, за да се убеди, че няма усуквания. Не бе сигурен за произхода на продължаващите си тръпки: страх, студ или напрежение.
— Позволи ми да ти помогна — продължи крадецът. — Представи си, че двадесет войници с остри мечове тичат към теб. А други двадесетима те обстрелват с арбалети. Твоята задача е да се спуснеш: не просто преди да са те наръгали, а преди да са осъзнали, че от тях се изисква единствено да замахнат към въжето.
Блекуотър започна да се отпуска надолу. В този момент си мислеше, че е изключително глупаво да поверява живота си на няколко вплетени нишки.
При следващото отпускане на въже той почувства падането си. Проряза го ужас. Боецът побърза да насочи въжето под ъгъл, което започна да забавя спускането му. При това Ейдриън си позволи малка почивка, но освен това си позволи и да се усмихне. Вече разбираше принципа. Ройс му бе обяснил, разбира се, само че дори и най-красноречивото описание не можеше да замени същинското преживяване.
Той се оттласна от стената и отново пусна въжето. С прилив на вълнение допря върха на стъпалата си, за да се оттласне за пореден път. Бързо можа да влезе в ритъм и скоро се чувстваше като спускащ се паяк. Точно когато възнамеряваше да изпробва по-дълго падане, краката му докоснаха земята.
— На всяка цена трябва да опитаме отново — обърна се Блекуотър към спътника си.
Ройс и Ейдриън бяха принудени да останат в стаята си през по-голямата част от деня, зад заключена врата. Подир случилото се с Ангдън Леруик професорът предпочиташе присъствието им да остане в тайна. Блекуотър бе разочарован от тези обстоятелства, защото те не му позволяваха да посети Пикълс (настанен в сградата на първокурсниците), но пък и беше за добро. Освен това четирите дни път и цялата нощ изкачване го бяха изморили. Двамата спаха през по-голямата част от деня и се събудиха единствено при донасянето на храната (за изненада на Ейдриън, който бе изгубил представа за времето, оказала се вечеря). Чиниите зеленчукова яхния и самунът ръжен хляб бяха придружени от бележка, която им заръчваше да се отправят към кабинета на професора, колкото е възможно по-незабележимо. Имаше и послепис, отправен към Ройс, който съобщаваше, че нямало проблем, ако някои студенти ги видели. Въпросната дума бе подчертана двукратно.
Двамата се заеха с храната. В началото на вечерята крадецът разчупи самуна на две и даде на Ейдриън по-голямото парче. Този му жест предостави на боеца храна за размисъл по време на цялото ядене. Това проява на любезност ли беше? Предложение за помиряване? Или смята, че аз трябва да получа повече, тъй като съм по-едър?
Парчето на Блекуотър не беше кой знае колко по-голямо, така че в крайна сметка той отдаде връчването му на случайност.
Двамата успяха да достигнат кабинета незабелязано. Още по време на вечерята им слънцето бе залязло; професорът бе разпръснал десетина свещи из стаята си. Разположението им напълно съответстваше на останалия хаос.
— Нахранени и отпочинали? — приветства ги той.
Двамата кимнаха.
По някаква причина това развесели магьосника, който започна да се усмихва, а после рязко продължи:
— Аз приключих работата си с книгата, живителна история, макар и написана зле. Особено към края става много несвързано. Както и да е, готов съм да ви я връча. Съветвам ви да поемете на път веднага, тъй като присъствието ви тук представлява значителен риск. — Професорът заобиколи бюрото си, за да пъхне пръст между решетките на една спяща катерица и да я погали по главата. — Избрахте лош момент да създавате проблеми. В деня на заминаването ви пристигна съветник Секстант от ерванонската делегация. Той има навика да се явява неочаквано с надеждата да ни завари да правим нещо непристойно. Подозирам, че цялата делегация ни смята за еретици, поставили си за задача да покваряват съзнанията на младите с шаманството си. Те смятат, че преподавам именно това.