— А какво всъщност преподаваш? — попита Ейдриън.
Професорът изненадано погледна към Ройс.
— Той не ми казва нищо — додаде боецът.
— Очевидно, но в случая аз също съм не по-малко виновен. Аз преподавам история, митология, фолклор… Все неща, които предшестват църквата.
— Значи дневникът на Хол също е сред тези неща?
— Абсолютно. Та, както казвах, Секстант пристигна в утрото след заминаването ви. Придружаваха го обичайните рицари, слуги и за нещастие, барон Леруик, бащата на Ангдън. Благородникът остана изключително разстроен да узнае, че синът му е станал жертва на опит за убийство — както можеш да се досетиш, че Ангдън описа нещата.
Ройс се подсмихна.
— Ангдън посочи двама ви, а приятелите му потвърдиха историята. Аз също бях разпитан. Обясних, че не зная нищо за инцидента. Освен това казах, че двамата сте напуснали същата нощ, което беше вярно. Леруик остана с впечатлението, че синът му е пострадал от някакви обикновени негодници. Въпреки това той настоя Секстант да изпрати рицарите си след вас.
— А откъде са знаели в коя посока сме поели?
Професорът сви рамене.
— Мисля, че те изпратиха конници и в двете посоки.
— Явно това са били рицарите, които дойдоха в Ибертън — заключи Блекуотър.
— Да. Много скоро те ще се върнат.
— И ако ни видят тук… — каза Ройс.
— Именно. Затова ви съветвам да тръгнете на път още преди зазоряване. И да не бързате със завръщането си, защото ще е нужно известно време, преди нещата да се успокоят.
— Колко време?
— Докато Ангдън вече не се обучава тук, за да ви разпознае. Около година.
— Аз не виждам причина да се връщаме — каза Ройс. — Щом той върне книгата, приключваме, нали? Дългът ми е изчистен?
— Да.
— В такъв случай няма причина да се връщам обратно тук, така ли е?
Професорът кимна.
— Така е, но това не пречи да го сториш. Колко са местата, където би се почувствал приветстван? Бих се радвал да ме посещаваш понякога. Освен това бих искал да науча как е протекла задачата ви. Може би ще ме шокирате, завръщайки се заедно. Както съм казвал преди, мисля, че от вас ще излезе отличен екип.
— От нас двамата? — Ройс отново се подсмихна.
— Да, екип. Партньори, които работят задружно и обединяват талантите си в името на обща цел. В елфическия език има специална дума за това…
— Ририя — вметна Ройс.
— Ти знаеш елфически? — каза Ейдриън.
Погледът на крадеца изглеждаше отегчен от присъствието му.
— Ако по време на задачата откриете взаимна полза от способностите си, възможно е да продължите да работите заедно — продължи професорът.
— Заради това ли толкова настояваш да ми го натрапиш? — попита Ройс. — Това просто няма как да стане.
Боецът изрази съгласие и додаде:
— Не виждам как някой от двама ни би седнал да търпи другия. Дори не съм сигурен, че бихме могли да живеем в едно и също кралство. Ние сме пълни противоположности.
— Именно. Каква е ползата от дубликати? Противоположностите разгръщат обхвата, знанието и възможностите ти. Ако вие успеете да се спогодите, ще се превърнете в нещо впечатляващо именно заради тези си различия. И двамата се намирате в момент, в който не знаете накъде да продължите. Ако се научите да се доверявате един на друг, възможно е да откриете пътя си.
— Не се съмнявам. — Ройс се надигна. — Вече може ли да се подготвям за път, учителю благи?
Професорът се намръщи.
Ройс прие този жест за утвърдителен отговор и излезе.
— Надявам се, че поне ти, Ейдриън, ще подходиш сериозно към думите ми.
— В момента нямам някакви планове за бъдещето, но…
Той въздъхна. Невъзможно беше. Не можеше да измисли никакъв начин, по който да заглади ситуацията. Бе осъзнал, че изпитва симпатия към стареца; искаше да му остави известна надежда. Но исканото от професора бе невъзможно.
— Все едно искаш от мен да се доверя на отровна змия. Той е непредвидим като див звяр. В първия момент всичко изглежда наред, а в следващия миг осъзнавам, че ме занася. Не мога да му се доверя. Струва ми се, че би било рисковано да поддържаш контакт с него, когато той изчисти дълга си. Когато няма какво да го удържа… на твое място аз не бих могъл да спя спокойно.
— Подобно нещо сигурно би било изтощително, нали? Да живееш във вечен страх, неспособен да се довериш на човека до себе си. И във всеки един момент да очакваш той да ти пререже гърлото.
— Абсолютно.
Професорът остави очилата си върху бюрото и го заобиколи, за да се приближи до Ейдриън и отпусне ръце върху раменете му.