— Именно така Ройс прекарва всеки ден от живота си. Аз вярвам, че под черното наметало се крие човек, Ейдриън. Просто трябва да откриеш начин да се добереш до него.
— Не и без причина — каза боецът. — Откровено казано, ако не беше Пикълс, надали щях да се съгласявам с цялата тази работа.
Лицето на професора помръкна.
— Опасявах се, че ще кажеш нещо подобно.
— Защо? Ще му позволят да се запише тук, нали? Уредил си следването му?
— Сторих го. Но се боя, че имам лоши новини.
— Да не е направил нещо лошо?
Професорът прокара шепа по челюстта си и зарови пръсти в брадата.
— Пикълс е мъртъв.
В първия миг Ейдриън не разбра думите му.
— Мъртъв? Моят Пикълс?
Професорът кимна.
— Да.
Блекуотър продължаваше да се взира в него.
— Ангдън обвини Пикълс в опит за убийство — разясни старецът.
— Но нали…
— Ангдъновите приятели потвърдиха. Опитах се да се намеся, само че доказателствата бяха на негова страна. Петима благородни студенти срещу думите на никому неизвестен сирак, който има навика да говори чудато.
— Какво стана?
— Пикълс бе екзекутиран заради посегателство срещу живота на благородник.
— И ти не го спаси? Как си могъл да допуснеш подобно нещо? Пикълс нямаше нищо общо! Ройс наръга онзи хлапак!
— Съжалявам. Направих каквото можах.
— Какво искаш да кажеш? Ти си професор тук. Хората те наричат магьосник. Искаш да ми кажеш, че един магьосник не може да предотврати смъртта на едно невинно дете?!
Ейдриъновите ръце стискаха мечовете, готови да ги изтеглят. Обикновено когато се почувстваше по такъв начин, той замахваше към нещо. Единственото нещо пред него бе възрастен човек, който изглеждаше на път да се разплаче.
— Не съм магьосник — каза професорът. — Някога е имало истински магьосници, способни да заклинават, ала всички те са изчезнали заедно с някогашната империя. Аз съм обикновен учител. Имам влияние единствено над обучаемите си, не и над местната теокрация. Църквата притежава пълна власт над тези земи и не търпи ничия друга намеса. И без това аз съм трън в очите на духовенството, почти еретик. На два пъти бях изправян на съд и се отървавах на косъм. В този случай можех да им кажа единствено истината, което и сторих. Но те не обърнаха голямо внимание на думите ми.
Той сведе глава и бавно се отправи обратно зад бюрото си.
Ейдриън се чувстваше като ударен в стомаха — отвратително усещане, което затрудняваше дишането му. Професорът не беше виновен. Дори Ройс нямаше вина. Понякога отвратителни неща се случваха без причина. Но това не спираше гнева му. Просто трябваше да остави гнева си да изгори.
— Какво му направиха?
— Не зная. Отведоха го. Изненадващо наказанието не бе публично. Останалите студенти дори не разбраха. Екзекутираха го на един от близките хълмове, но не ми позволиха да получа тялото. Най-вероятно са го отнесли да го покажат на бащата на Ангдън.
Професорът седна и бавно обхвана главата си с ръце.
— Много съжалявам, Ейдриън.
— Защо не ми каза веднага?
— Възнамерявах, само че ти беше раздразнен от напускането на Ройс. Сметнах, че би било най-добре първо да те оставя да се наспиш.
— Благодаря ти. Искам да знаеш, че не те виня.
Събеседникът му кимна.
— Предполагам това означава, че няма да изпълниш задачата. Вече няма с какво да ти бъда от полза.
— Ще го направя. — Блекуотър отдели ръце от оръжията. — Ти изпълни своята част от сделката, уреди постъпването на Пикълс. Не би било справедливо аз да отстъпвам, защото…
Буцата в гърлото му изникна неочаквано. Няколкото преглъщания не съумяха да я прогонят. В очите му започнаха да се сбират сълзи. Той стисна зъби до болка.
— Благодаря ти, Ейдриън. И самият аз смятам, че зад всичко, което се случва, има някаква причина.
— Каква причина би имала смъртта на Пикълс?
— Може би ще разберем впоследствие.
Глава 15
Старата купчина отломки бе изчезнала от улицата: на нейно място се издигаше красива остъклена сграда, покрита с бяла боя и кътчета бледосиньо. Синьото беше скъп цвят, но Гуен бе запомнила онази постройка на площада и бе искала да вложи поне частица от духа й. Подобен детайл представляваше разликата между поредната къща и нещо специално.
Верандата все още бе само загатната; желаещите да влязат все още трябваше да се катерят по сандъци и дъсчени мостчета, а и вътрешността все още се нуждаеше от много работа. Гуен бе насочила началните усилия към фасадата, преценила, че добрият външен вид ще привлече клиенти, а момичетата ще се погрижат за оставането им. Тя се оказа права. Пристигаха хора чак от търговската част на града, за да разгледат необичайната постройка. Табела все още не се издигаше, защото седемте жени нямаха нужните пари.