Гуен бе изключително горда от постигнатото и тази гордост личеше в усмивката, с която развеждаше инспектор Реджиналд Лимпуик, изпратен от търговската гилдия да огледа постройката. Тя се стараеше да го насочва към завършените помещения, но инспекторът настояваше да огледа всичко и непрекъснато излизаше извън маршрута — в части, които бяха пълни с дъски, стърготини и захвърлени инструменти. Обичайно къщата бе изпълнена с кънтене, само че калианката бе прогонила дърводелците за инспекцията. Само че не бе могла да стори същото с работника Кларънс и Мей, които търгуваха в луксозната стая. Мей бе достатъчно съобразителна да пази тишина, само че същото не се отнасяше за клиента й, който бе от сумтящите.
— Две седмици — повтори инспекторът, обхождащ салона.
Лимпуик често казваше това — едно от малкото неща, които бе изрекъл от началото на обиколката си. Определено бе труден за разчитане. Лицето му така и не бе изразило нищо, а с безстрастността си тонът му можеше да накара самата празнота да изпита завист.
— Как сте платили за всичко това?
Сякаш по поръчка, Кларънс избра точно този момент, за да изквичи като прасе. Гуен усмихнато погледна нагоре.
— Да, запознат съм с предмета ви на дейност — продължи Реджиналд. — Само че виждам много разходи, отишли за сдобиването с майсторска работа. — Той огледа гредите. — И са минали само две седмици.
— Ние привличаме клиенти от богатите части на града, така че можем да си позволим да вземаме по-скъпо.
— Това не е единственият бардак в Медфорд.
— Но услугите, които ние предлагаме, притежават много по-високо качество.
— Видях наличната ви работна ръка. За вас самата съм склонен да потвърдя думите ви, но останалите момичета с нищо не надминават онези от другите подобни заведения, а в някои случаи дори обратното.
Работна ръка. Този израз не трябваше да й прави впечатление, но въпреки това го стори. За него това беше поредното начинание, което по нищо не се отличаваше от някоя свинеферма. (А с озвучаванията си Кларънс също не помагаше особено. Горе таблата на леглото се бе разместила и бе започнала да се блъска в стената. Гуен си отбеляза да закове креватите към пода и да ги смаже.)
— Видът е важен само в определена степен — каза тя. — Красивите момичета привличат посетители. Заведенията, за които споменахте, привличат много еднократни клиенти, докато ние разчитаме на доверена клиентела и препоръки.
— И каква е тайната ви?
— Ние не сме робини и задържаме всичко, което изработваме. За много от нас това е първият път, в който получаваме възможност да поемем контрол над живота си. Трудно е да опиша колко мотивиращо може да се окаже това. Може да се каже, че нашите момичета се стараят повече. На посетителите очевидно това се харесва, защото се връщат отново.
Тя отново го въведе в салона.
— Веднага щом можем да си позволим печка, ще предлагаме храна и евентуално напитки. Надявам се, че настоящото ни начинание е само първа и временна стъпка. Може би някой ден тази сграда вече няма да бъде публичен дом, а отново ще стане странноприемница. — Тя въздъхна, сама осъзнала наивността на думите си.
Гуен последва инспекторът навън, където той се обърна и отново се загледа в къщата.
— Свършили сте удивителна работа — кимна Лимпуик, пъхнал палци в колана си.
— В такъв случай ще одобрите кандидатурата ни?
— Категорично не.
— Какво!? — В първия миг тя не бе сигурна, че е чула правилно. — Защо?
— Защото вие сте умна и вярвам, че ще постигнете успех. Какво послание ще отправи това? Ами ако жените започнат да настояват за членство в гилдиите? Вие сте чужденка и очевидно не осъзнавате, че нещата тук са различни. Мое задължение е да защитавам града от опасни идеи като вашата.
Той се обърна и се накани да се отдалечи.
— Почакайте!
Гуен не можеше да го пусне, не и след всичко, което бяха постигнали. Тя го сграбчи за ръката.
— Моля ви. Трябва да си промените решението. Не можете просто да ни откажете.
— Решението няма да взема аз. Аз само оставям доклад. Разбира се, за двадесет години градският асесор нито веднъж не е отхвърлил някоя от препоръките ми. Може би тази ще стане първата.
Все още хванала ръката му, тя я повдигна нагоре и изви дланта нагоре. Лимпуик рязко отдръпна десница, но не и преди Гуен да е видяла търсеното.