Инспекторът я изгледа остро, демонстративно обърса ръка в дрехата си и възседна коня си.
— Предстоят ми още три огледа, така че очаквам нареждането на асесора да пристигне утре.
— Грю е замесен в това.
Този път върху лицето му изникна реакция.
— Както казах и по-рано, вие сте прекалено умна.
Реджиналд Лимпуик обърна коня си и го пришпори. Гуен остана да стои сама на улицата.
Край офиса на градския асесор премина карета — бяла, украсена с позлата, без нито едно петънце, сякаш почиствана ежедневно. По улиците вървяха мъже в скъпи жакети и плащове, придружаващи дами в пищни рокли. Отвсякъде блестяха ярки цветове: червено, златно, жълто, зелено. Този спектър не се ограничаваше единствено до дрехите, а се бе разстлал към банери, флагове и дори към навесите на уличните търговци. Сградите бяха излишни за споменаване. Красивата сграда от другата страна на улицата отново съпътстваше чакането на Роза и Гуен. Последната, оценила същинската стойност на всяка балюстрада и рамка, гледаше на тукашната постройка със съвсем нови очи. Техният Дом бе само сянка, но пък си беше техен. Тяхна сбъдната мечта. Тя нямаше да позволи на Грю да й я отнеме.
— Какво ще правим? — попита Роза. Тя не бе спряла да пита това още преди поемането им насам
До този момент Гуен не бе отговорила нито веднъж, защото не разполагаше с отговор — поне не и с категоричен. А признаването на истината с нищо не би помогнало.
Въпреки това тя отказваше да лъже. Останалите момичета бяха лъгани достатъчно.
Ако се проваляха, щяха да бъдат принудени да се върнат при Грю, който щеше да ги накаже сурово, особено нея. Гуен разполагаше с една-единствена надежда: надяваше се, че чиновникът ще се окаже не по-малко алчен от инспектора.
— Ще видиш — каза тя с уверен тон, макар ръцете й да трепереха.
— Следващият! — разпореди се лакеят пред вратата.
За втори път Гуен сграбчи Роза за ръката и я въведе вътре. Зад бюрото стоеше същият възрастен човек, макар и този път облечен в други дрехи. Той присви очи насреща им.
— Изглеждате ми познати.
— Казвам се Гуен Деланси. Неотдавна отворих публичен дом в бедняшкия квартал.
— Да, сетих се. — Чиновникът се облегна назад и подвикна: — Парцел четири-шестдесет-осем. — Подир това отново погледна към посетителките си. — Как върви работата?
— Добре и зле. Виждате ли…
Един от помощниците донесе поисканите книжа. Старецът хвърли бегъл поглед.
— Инспекторът още не е внесъл доклада си.
— Зная това. Освен това зная, че докладът му ще ви съветва да ни откажете одобрение.
Той я погледна тъжно.
— Съжалявам. Аз разчитам на докладите на гилдийните инспектори. Щом не сте получили одобрение, не мога да направя нищо за вас.
— Може би аз бих могла да направя нещо за вас.
Това й спечели любопитен поглед.
— Една от причините да заемам тази длъжност е фактът, че не се подвеждам от нечие красиво лице или обещанието за нощни приключения.
— Не възнамерявам да ви предлагам това.
— Нима?
— Само за две седмици успях да превърна развалина в най-красивата сграда на цялата улица. След още две къщата ще се превърне в най-доброто място в целия квартал. Дори и сега привличам клиенти от занаятчийския квартал и заможните части на града, клиенти с тежки кесии. Всеки от тези мъже търси усещане, което не може да открие никъде другаде в Медфорд: чисто, прилично място, където за няколко часа да може да се отпусне.
Успях да сторя всичко това само с помощта на няколко златни монети и шест момичета. На път сме да създадем може би най-успешния бизнес в бедняшкия квартал. Това е шансът ни да избягаме от хора като Рейнър Грю. Но можем да го направим само ако ни помогнете. Инспектор Реджиналд Лимпуик отказва одобрението си не защото начинанието ми няма да носи приходи, а защото се е споразумял с Рейнър Грю, който не иска да види как някогашните му проститутки постигат успех. Веднага щом вие утвърдите отказа, Рейнър ще подаде свой иск. Него инспекторът ще одобри, така че Грю ще получи целия ми труд наготово.
— И защо му е на Лимпуик да прави подобно нещо?
— Грю се е съгласил да го направи свой партньор и да му предлага една четвърт от печалбите си.
Върху дланта на Реджиналд Лимпуик тя бе видяла и много други неща: че е обядвал агнешко с тиквички; че носи ключа от ковчежето си около врата си на верижка, дадена му от майка му, която се обесила в спалнята си; че един ден ще умре, стъпкан от коне в търговския квартал. Тя не бе могла да види точния процент, за който двамата са се договорили, затова бе предположила. Но бе разчела, че подобна уговорка вече е станала. Или много скоро предстои да стане.