Косач Фарадей заведе младежите на ресторант, където сервитьорката веднага ги настани и им донесе менюта, пренебрегвайки останалите клиенти. Привилегията на длъжността. Роуан забеляза, че никой не влезе, след като те седнаха. Вероятно заведението щеше да остане празно, докато не настъпеше време да си вървят.
— Ако очаквате да ви дадем информация за наши познати — заяви Цитра, щом ѝ поднесоха порцията, — не съм заинтригувана.
— Сам си събирам информация — отвърна ѝ Косач Фарадей. — Не ми е нужно две хлапета да са ми информатори.
— Но имате нужда от нас. Не е ли така? — попита Роуан.
Той не отговори. Вместо това заговори за населението на света и задачата на Косачите, ако не да го балансират, то поне да го сведат до разумни граници.
— Съотношението на нарастване на населението спрямо способностите на Бурята да удовлетвори нуждите на човечеството изисква Прибирането на известен брой хора всяка година — каза им той. — За целта имаме нужда от още Косачи.
После извади от един от многото джобове, скрити в робата му, пръстен, идентичен с този, който носеше самият той. Пръстенът улови светлината в помещението, пречупи я и я отрази, но така и не я допусна до сърцевината на тъмното си ядро.
— Три пъти в годината Косачи се събират на голямо събрание, наречено конклав. Обсъждаме същността на Прибирането и дали районът ни се нуждае от още Косачи.
Цитра като че ли се сви в стола си. Най-сетне се беше усетила. Макар Роуан да подозираше накъде отиват нещата, гледката на пръстена върху масата разтърси и него.
— Скъпоценните камъни върху пръстените на Косачите са били изработени в самото начало на постморталния период от първите Косачи — продължи Фарадей. — Когато обществото е преценило, че неестествената смърт трябва да замени естествената. Шлифовани са много повече скъпоценни камъни, отколкото са били нужни навремето, от основателите на Форума на Косачите, които са били достатъчно разумни, че да предвидят нуждата от тях. Когато ни трябва нов Косач, един от скъпоценните камъни се поставя в златен обков и се подарява на избрания кандидат. — Той завъртя пръстена на пръста си, поигра си с него, улови светлината и пречупените лъчи затанцуваха из помещението. После ги погледна в очите — първо Цитра, а след това и Роуан. — Тъкмо се върнах от Зимния конклав, където получих този пръстен, за да мога да си избера ученик.
Цитра рязко се отдръпна.
— Роуан може да се наеме. Аз не се интересувам.
Роуан се обърна към нея — щеше му се да беше заговорил пръв.
— Кое те кара да мислиш, че аз се интересувам?
— Аз избрах и двама ви! — повиши глас Фарадей, за да прекрати спора им. — И двамата ще изучите занаята. Но накрая само единият ще получи пръстена. Другият може да се върне у дома и да продължи стария си живот.
— Защо ще се състезаваме за нещо, което никой от нас не иска? — попита Цитра.
— Върху това се гради парадоксът на професията — отговори Фарадей. — Онези, които копнеят за работата, не я получават… а онези, които най-силно се съпротивляват на необходимостта да елиминират някого, са единствените, които трябва да го извършат.
Той прибра пръстена, а Роуан издиша въздуха, който дори не беше осъзнал, че задържа.
— И двамата имате изключително висок морал — увери ги Фарадей. — Точно затова вярвам, че вашето завидно ниво ще ви тласка напред в обучението при мен — не защото ви насилвам, а защото вие избирате да е така.
След това си тръгна, без да плати сметката, тъй като никой не беше и не би донесъл сметка на Косач.
Каква дързост! Да си помисли, че може да ги впечатли с превзети културни преживявания, а после да ги зашемети с малкия си противен план. Нямаше начин, никога, в никакъв случай Цитра да зареже живота си и да стане човек, който отнема живота на другите.
Когато се прибра у дома същата вечер, тя разказа на родителите си какво се е случило. Татко ѝ я прегърна и тя си поплака в обятията му заради ужасното предложение, което беше получила. След това майка ѝ зададе въпрос, който Цитра изобщо не очакваше.
— Ще го направиш ли? — попита.
Фактът, че майка ѝ изобщо можеше да допусне подобна мисъл, я връхлетя като още по-голям шок от пръстена, поднесен пред нея същата сутрин.
— Какво?
— Изборът е труден, знам — намеси се и баща ѝ. — Ние ще те подкрепим във всички случаи.