— Щом смяташ, че така е най-добре — отговори тя.
4.
Разрешително на начинаещия да убива
Днес имах културна ревизия. Случва се само веднъж годишно, но стресът никога не липсва. Тази година, след като проучиха културните индекси на всички, които съм прибрала през последните дванайсет месеца, се оказа, че съм постигнала доста приемливи параметри:
20 процента корени от бялата раса
18 процента африкански
20 процента паназиатски
19 процента латиноидни
23 процента други
Понякога е трудно да се прецени. Индексът на човек се смята за лична информация, затова можем да разчитаме единствено на визуални белези, които не са така явни, ако са от минали поколения. Когато в данните на Косача липсва баланс, той получава порицание от Свещеното острие и субектите за Прибирането за следващите дванайсет месеца му се посочват, вместо да има възможност да ги избира сам. Истински позор.
Ролята на индекса е да предпазва света от културни и генетични наклонности, но нима няма второстепенни фактори, които не можем да избегнем? Кой например е решил, че първата цифра от генетичния ни индекс трябва да определя корените от бяла раса?
Забравете какво си мислите, че знаете за Косачите. Забравете предубежденията си. Обучението ви започва днес.
Цитра не можеше да повярва, че наистина ще премине през всичко това. Каква скрита самоунищожителна черта беше наложила волята си над нея? Кое я беше подтикнало да приеме позицията на стажант? Сега нямаше връщане назад. Вчера — на третия ден от новата година — Косач Фарадей беше дошъл в апартамента ѝ и беше дал едногодишен имунитет на баща ѝ и брат ѝ. Беше добавил и няколко месеца към този на майка ѝ, така че да изтече едновременно с техните. Разбира се, ако Цитра бъдеше избрана за пълноправен Косач, имунитетът им щеше да стане постоянен.
Родителите ѝ я изпратиха със сълзи на очи. Цитра се чудеше дали се дължаха на скръб, радост или облекчение. Вероятно комбинация от трите.
— Знаем, че ще направиш велики неща за света — каза баща ѝ, а тя се зачуди дали причиняването на смърт може да се приеме за велико дело.
Не допускайте самодоволството да си въобразявате, че имате лиценз за Прибирането. Лицензът е мой и само мой. Притежавате по-скоро… нека да го наречем… разрешително за начинаещи. Въпреки това ще изисквам поне един от вас да присъства на всяко Прибиране, извършено от мен. Ако ви помоля да помагате, вие ще го направите.
Цитра се оттегли от училище без никакви церемонии и се сбогува с приятелите си с няколко неловко разменени думи.
— Не заминавам далеч. Просто повече няма да идвам на училище.
Но кого заблуждаваше? Приемането на позицията на стажант я поставяше зад непробиваема стена. Беше едновременно обезкуражаващо и насърчително да знае, че животът ще продължи без нея. Струваше ѝ се, че да си Косач, означава да си жив мъртвец. Да бъдеш на този свят, без да си част от него. Просто свидетел на появата и изчезването на другите.
Ние сме над законите, но това не означава, че живеем, без да ги зачитаме. Позицията ни изисква морал, който надхвърля всеки закон. Трябва да се стараем да останем безпристрастни и във всеки момент да правим оценка на мотивите си.
Тъй като не носеше пръстен, Цитра получи гривна, която я идентифицираше като стажант Косач. Роуан също имаше такава — яркозелени гривни с дъгата на фермерска коса над немигащо око, двойният символ на Косачите. Този символ щеше да се превърне в татуировка на ръката на избрания стажант. Тази татуировка щеше да остане скрита от очите на другите, тъй като Косачите винаги се появяваха на публични места, облечени в роба.
Цитра трябваше да признае пред себе си, че има изход от ситуацията. Можеше да се провали. Можеше да изгуби в надпреварата. Можеше да саботира представянето си, така че Почитаемият Косач Фарадей да бъде принуден да избере Роуан и да я върне при семейството ѝ в края на годината. Проблемът беше, че на Цитра не ѝ се удаваше да върши нещата половинчато. Щеше да ѝ бъде много по-трудно да се провали, отколкото да успее.
Няма да толерирам никакви романтични увлечения между вас двамата, така че отсега освободете съзнанието си от подобни мисли.
При тези думи на Косача Цитра вдигна поглед към Роуан, а той просто сви рамене.
— Няма проблем — отсече и подразни Цитра. Можеше да покаже поне капка разочарование.