Във времето, в което световната дигитална мрежа се наричаше „облак“, хората приемаха делегирането на твърде много власт на изкуствен интелект за лоша идея. Предупредителните истории изобилстваха във всички медии. Машините винаги бяха врагът. Но тогава Облакът се трансформира в Бурята с първите проблясъци на съзнание, или поне впечатляващо факсимиле. В пълен контраст със страховете на хората, Бурята не превзе властта. Тъкмо хората бяха тези, които стигнаха до извода, че е много по-подходяща за ръководните дейности от политиците.
В онези дни преди Бурята човешката арогантност, егоизмът и постоянните битки определяха правилата на законодателството. Непродуктивно. Несъвършено. Податливо на всевъзможни форми на корупция.
Но Бурята не допускаше корупция. Освен това алгоритмите бяха създадени на базата на пълният набор от човешки познания. Всичкото време и пари, похабявани в политическо позиране, жертвите от войните, населението, тормозено от деспоти — всичко това приключи в момента, в който на Бурята беше дадена власт. Разбира се, политиците, диктаторите и подстрекателите към войни не останаха доволни, но гласовете им, които до този момент бяха звучали твърде силно и заплашително, изведнъж станаха незначителни. Царят се оказа не само без дрехи, но и без топки.
Бурята знаеше буквално всичко. Кога и къде трябва да се построят пътища; как да се избегне похабяването на храна при дистрибуцията, а това от своя страна постави край на глада; как да се опазва околната среда от постоянно нарастващото население. Създаде работни места, облече бедните и установи Световен ред. Сега за пръв път в историята законите не бяха сянка на правосъдие, имаше истинско правосъдие.
Бурята ни осигури идеален свят. Утопията, за която нашите прадеди са могли само да мечтаят, е наша реалност.
На Бурята не беше дадена власт само в една сфера.
Форума на Косачите.
Когато се стигна до извода, че се налага да умират хора, за да се облекчи прекомерния ръст на населението, беше взето решение това да остане отговорност на хората. Отговорността за ремонтите на мостове и градското планиране можеха да се възложат на Бурята, но отнемането на живот беше акт, който изисква съвест и съзнание. Тъй като не беше ясно дали Бурята притежава дори едното, беше създаден Форумът на Косачите.
Не съжалявам за това решение, но често се чудя дали Бурята нямаше да се справи по-добре.
При все че ходенето на пазар трябваше да е обикновено ежедневно задължение, Цитра откри, че пазаруването с Косач е придружено със своя си доза лудост.
В мига, в който вратите на магазина се отвориха и тримата прекрачиха прага, ужасът, който всяха, беше достатъчен, че да ѝ тикнат в ръцете парче гъше месо. Реакциите не бяха крещящи, нямаше въздишки, нито пък викове. Никой не продума, но атмосферата обхващаше всички, сякаш случайно се бяха появили на театрална сцена по средата на представление.
Цитра забеляза, че в най-общ план хората се делят на три групи.
1) Отричащите: такива, които вървяха напред и се преструваха, че Косачът не е там. Не просто го игнорираха — активно и съвсем преднамерено отричаха присъствието му. Това напомни на Цитра за начина, по който съвсем мъничките деца играят на криеница, как покриват очите си с ръце и си мислят, че щом те не виждат, никой не може да види и тях.
2) Майсторите на измъкването: те хукваха надалеч, но се стараеха да прикрият този факт. Изведнъж се сещаха, че са забравили да купят яйца, или се затичваха да догонят изчезнало дете, което в действителност не съществуваше. Един продавач заряза количката си, като мърмореше за портфейла, който вероятно е оставил у дома, въпреки очевидната издутина в задния си джоб. Забърза се и изобщо не се върна.
3) Домашните любимци на Косача: сами го заговаряха с тайната надежда (не чак толкова прикрита), че така ще спечелят имунитет или поне някой ден в повече, Прибирането ще е за човека до тях, а те ще го избегнат.
— Ето, Ваша чест, вземете, моят пъпеш е по-голям, настоявам.
Тези хора осъзнаваха ли, че подобно угодническо поведение още повече би затвърдило решението на Косача да избере тъкмо тях за Прибирането? Не че Цитра би искала да наложи смъртна присъда за нещо подобно, но ако трябваше да избира между невинния минувач и неприятния подмазвач, би се спряла на онзи, който пробутва пъпеша си.
Сред продавачите имаше и такъв, който не пасваше на нито един от трите профила. Беше жена, която всъщност се зарадва на посетителя.