— Добре изиграно — обади се един мъж на опашката. Предложи да плати покупките на Косача, което беше безсмислено, тъй като Косачите и без друго получаваха всичко безплатно.
— Наистина ли ще го посетите, щом измине годината? — попита Роуан.
Косачът грабна ролка ментови бонбонки от рафта.
— Не си струва да си губя времето. А и вече го наказах твърде сурово. Цяла година ще очаква с тревога Прибирането. Това е урок за вас двамата: не е задължително един Косач да изпълни заплахата си, за да е ефективна.
Малко по-късно, докато товареха покупките си в обществен автомобил, Косачът погледна към другия край на паркинга.
— Ето — рече той. — Виждате ли онази жена, която изпусна чантичката си?
— Да — отговори Роуан.
Косач Фарадей извади телефона си, насочи камерата към жената и на екрана веднага се появи информация за нея. Естествена възраст деветдесет и шест, физическа — трийсет и четири. Майка на девет деца. Технически оператор на данни в малка корабна компания.
— Отива на работа, след като натовари покупките си — каза им Косачът. — Днес следобед ще я посетим на работното ѝ място и ще я приберем.
Цитра звучно пое дъх. Не беше точно ахване, но достатъчно го наподобяваше. Роуан се съсредоточи върху дишането си, за да не издаде емоциите си по начина, по който го беше направила тя.
— Защо? — попита той. — Защо точно нея?
— Разбра причината за Прибирането на Коул Уитлок…
— На кого? — учуди се Цитра.
— Едно момче от моето училище. При запознанството ми с Почитаемия Косач.
Фарадей въздъхна:
— През последните дни на Епохата на смъртните 1,25 процента от всички смъртни случаи вследствие на инцидент са се състояли на паркинги. Снощи реших да избера днешния субект на някой паркинг.
— Значи през цялото време, докато сме пазарували, вие сте знаели, че ще приключим с това? — попита Роуан.
— Мъчно ми е за вас — обади се Цитра. — Дори докато си набавяте храна, смъртта се спотайва зад кутиите с мляко.
— Тя никога не се спотайва — отговори Косачът с тъга, която не се поддаваше на описание. — Нито пък спи. Съвсем скоро ще го разберете.
Но това определено не беше сред уроците, които някой от тях копнееше да усвои.
Същият следобед, точно както беше казал Косачът, отидоха в корабната компания, в която работеше онази жена, и наблюдаваха… също както Роуан беше наблюдавал Прибирането на Коул. Въпреки това не се ограничиха само до гледане.
— Избрал съм за теб малко хапче за прекратяване на живота — съобщи Косач Фарадей на безмълвната разтреперана жена. Бръкна в робата си и извади хапчето в малко стъклено шишенце.
— Няма да се активира, преди да го сдъвчеш, така че можеш сама да избереш момента. Не бива да го гълташ, а само да го сдъвчеш. Смъртта ще настъпи мигновено и безболезнено.
Главата ѝ се разклати като на парцалена кукла.
— Може ли… може ли да се обадя на децата си?
Косач Фарадей поклати глава.
— Не. Съжалявам. Но ние ще им предадем каквото пожелаете.
— Какво ще ви струва да ѝ позволите да се сбогува? — попита Цитра.
Той направи жест с ръка, за да я накара да замълчи, и подаде на жената писалка и лист хартия.
— Споделете необходимото в писмо. Обещавам да го доставим.
Изчакаха я пред кабинета ѝ. Косач Фарадей като че ли притежаваше безгранично търпение.
— Ами ако отвори прозореца и реши да се размаже? — попита Роуан.
— Тогава животът ѝ ще приключи по график. Изборът е далеч по-неприятен, но резултатът ще бъде същият.
Жената не избра размазването. Вместо това ги пусна обратно в стаята, любезно подаде хартиения плик на Косач Фарадей и седна зад бюрото си.
— Готова съм.
Тогава Косач Фарадей направи нещо, което те не очакваха. Обърна се към Роуан и му връчи шишенцето.
— Постави хапчето в устата на госпожа Бекър, ако обичаш.
— Кой, аз?
Косач Фарадей не отговори. Просто му подаде стъкленицата и изчака Роуан да я вземе. Роуан съзнаваше, че официално не той извършва Прибирането, но да бъде посредник… беше толкова разтърсващо. Той преглътна, усети вкуса на сълзите, сякаш хапчето беше в собствената му уста. Не го взе.
Косач Фарадей му даде малко време, а след това се обърна към Цитра.
— Тогава ти.
Цитра само поклати глава.
Косач Фарадей се усмихна.
— Много добре. Изпитвах ви. Нямаше да остана доволен, ако някой от вас покажеше, че копнее да причини смърт.
При думата „смърт“ жената пое дъх на пресекулки.