Косач Фарадей махна тапата и внимателно извади хапчето. Беше триъгълно, покрито с тъмнозелен слой. Кой би предположил, че смъртта може да се крие в нещо толкова малко?
— Но… но аз съм едва на деветдесет и шест — промълви жената.
— Наясно сме — увери я Косачът. — Сега, моля, отворете уста. Не забравяйте, че не се гълта, а се дъвче.
Тя отвори уста, както ѝ беше заръчано, и Косач Фарадей постави хапчето върху езика ѝ. Затвори я, но не го сдъвка веднага. Погледна ги всичките подред. Роуан, след това Цитра и най-накрая спря поглед върху Косач Фарадей. Тогава се чу съвсем тихо хрускане. И тя се отпусна. Толкова просто. Но всъщност изобщо не беше толкова просто.
Очите на Цитра се насълзиха. Момичето стисна устни. Макар Роуан много да се стараеше да контролира емоциите си, дишането му стана насечено, зави му се свят.
В този момент Косач Фарадей се обърна към Цитра.
— Провери за пулс, моля те.
— Кой, аз?
Косачът беше търпелив. Не попита отново. Той никога не задаваше въпросите си втори път. След като момичето продължи да се колебае, той добави:
— Този път не е тест. Наистина искам да потвърдиш пред мен, че няма пулс.
Цитра протегна ръка към врата на жената.
— От другата страна — насочи я Косачът.
Тя притисна пръсти към сънната артерия, точно под ухото на жената.
— Няма пулс.
Удовлетворен, косач Фарадей се изправи.
— Значи това е всичко? — учуди се Цитра.
— Ти какво очакваше? — попита Роуан. — Ангелски хор?
Цитра го изгледа негодуващо.
— Все пак… струва ми се твърде… необичайно.
Роуан добре я разбираше. Беше усетил електрошока, който отне живота на съученика му. Беше ужасно, но някак случилото се тук бе още по-лошо.
— Ами сега? Ще я оставим просто така?
— По-добре е да не се мотаем наоколо — отговори Косач Фарадей, натискайки бутони на телефона си. — Информирах патолога, че трябва да дойде и да прибере тялото на госпожа Бекър. — След това взе писмото, което тя беше написала, и го мушна в един от многото джобове на робата си. — Вие двамата ще предадете писмото на близките ѝ на погребението.
— Почакайте — обади се Цитра. — Ще ходим на погребението?
— Струва ми се, че казахте как не е добре да се мотаем наоколо — припомни Роуан.
— Мотаенето и проявата на уважение са две различни неща. Присъствам на погребенията на всички хора, чието Прибиране съм извършил.
— Това правило на Косачите ли е? — попита Роуан, който никога не беше присъствал на погребение.
— Не, мое правило е — каза им Фарадей. — Нарича се отдаване на почит към паметта на починалия.
После си тръгнаха, а Роуан и Цитра отбягваха погледите на колегите на мъртвата жена. И двамата осъзнаха, че това беше първото им участие в ритуал. В този момент наистина бяха започнали обучението си.
Втора част
Няма по-висши закони от тези
6.
Елегия от Косачи
Заповедите на Косача
1) Ти ще елиминираш.
2) Ти ще елиминираш безпристрастно, без проява на фанатизъм или злоба.
3) Ти ще гарантираш имунитет на любимите хора на онези, които приемат появата ти, и на всеки, когото сметнеш за значим.
4) Ти ще елиминираш любимите хора на онези, които се съпротивляват.
5) Ти ще служиш на човечеството до края на дните си и за това, като отплата, твоето семейство ще получи имунитет, докато си жив.
6) Ти трябва да имаш примерен живот на думи и дела и да водиш дневник за всеки изминал ден.
7) Ти не бива да елиминираш друг Косач освен себе си.
8) Ти не бива да милееш за земни блага, а да пазиш робите, пръстена и дневника си.
9) Ти не бива да имаш брачен партньор или потомство.
10) Ти не бива да спазваш други закони освен тези.
Веднъж годишно размишлявам над заповедите. В действителност размишлявам над тях ежедневно, но веднъж годишно ги използвам като духовна храна. В простотата им се крие гениалност. Преди Бурята правителствата са имали конституция и дебели томове със закони… и въпреки това дори и тогава около тях винаги са се вихрили дебати, спорове и манипулации. Водили са се войни заради различно интерпретиране на една и съща доктрина.
Когато бях доста по-наивна, мислех, че простотата в заповедите към Косача ги прави невъзможни за анализиране. Откъдето и да ги погледнеш, винаги изглеждат еднакви. След много години изпитах едновременно изумление и ужас от това колко променливи и разтегливи могат да бъдат. Нещата, които ние, Косачите, можем да оправдаем. Нещата, които можем да извиним.